Поредният римейк на класически филм или потенциал за класика?

Имаше време,в което уестърните бяха това, което за днешното поколение са филмите за супер герои. Холивуд не спираше да произвежда на килограм филми за каубои, тръгнали да овладяват Дивия запад в онези размирни времена на XIXвек, когато Америка беше все още Новият свят. Сред цялото това количество от прашни, изпълнени с аромат на барут тестостеронови приключения се появиха и такива, които ще останат завинаги в пантеона на вечните филмови класики като „Добрият, лошият и злият”, „За няколко долара повече”, ”Имало едно време на запад”, както и „Великолепната седморка”.

Вдъхновен от „Седемте самураи” (1954), дело на маестрото на японското и световно кино Акира Куросава, „Великолепната седморка”(1960) е американският прочит на историята за седемте неочаквани герои, отзовали се на зова за помощ на населението на малко градче, атакувано от банда престъпници.

И тъй като сме в XXI век, ето че на филмовият хоризонт се задава поредният римейк на класически филм.

След успешната колаборация в „Тренировъчен ден” (2001)триото Дензъл Уошингтън, Итън Хоук и режисьорът Антоан Фукуа, отново обединяват усилия и талант в осъвременения вариант на тази така обичана класика. Откриващият тазгодишното издание на фестивала в Торонто –  „Великолепната седморка” от 2016, е почти същата стара история, но отговаряща на културните и социални действителности на новото време. Разноликата сбирщина от герои, които се обединяват с едничката цел да въздадат справедливост там, където беззаконието властва.

В един ансамбълен филм, какъвто е случаят тук, следва да се запознаем с героите по реда на тяхната важност в историята.

Първият отзовал се, е ловецът на глави Чизъм (Дензъл Уошингтън), афроамериканец, който приема молбата на вдовица от злощастното градче да въздаде справедливост, или както той самият казва, отмъщение, което пък тя е готова да приеме на драго сърце.

Зад това съгласие се крие и друг мотив, който става ясен с течение на историята. Така двамата поемат на мисия за набиране на останалите „великолепни” попълнения.

Крис Прат, който в последните две години се превърна в истинска звезда, тук е в ролята, която легендата Стив Маккуин изпълнява в оригиналния филм на харизматичния и ловък в ръцете, еднакво добър с картите и пистолетите Фарадей.

Следва Гуднайт Робишоу (Итън Хоук), герой от Гражданската война с безпогрешен мерник, преследван от свои собствени демони, които неговият сподвижник Били Рокс (корейската суперзвезда Бенхун Ли) е в състояние да успокои чрез точни попадения в правилната мишена посредством ножове и куршуми.

Винсънт Донoфрио е един от запомнящите се образи във филма – трапер с меко казано –  странно поведение и още по-странно звучащ глас, като е отговорен за по-голяма част от комедийните моменти във филма.

Бандата непрекъснато нараства, за да достигне заветното число 7. Сред останалите, решени да въздадат справедливост, са непокорен мексиканец и индианец от племето комачи със звучното име Червена жътва, търсещ своя собствен път, предопределен му от старейшините. Расовото многообразие е пълно и едва ли ще се чуят недоволни гласове от някоя неправителствена организация.

Питър Саарсгард, изпълняващ ролята на злия опресор на малкото градче Роуз Крийк, е истински заплашителен още от началните кадри на филма. Героят му Бартоломю Боуг съчетава черти от други знакови филмови злодеи, като например тези на героя на Кристоф Уолц в „Гадни копелета” и лудия непредсказуем образ на Гари Олдман в „Леон”, и за съжаление краткото му екранно присъствие е минус за това да имаме налице един наистина запомнящ се гадняр.

Видно е, че ролите във филма са поверени на актьори, които носят не без причина звездния си статус, но сценарият, дело на Ник Пицолато, отговорен за двата сезона на „Истински детектив”, не оправдава очакванията. Историята не изненадва с нищо, а следва чинно развитието и преминава без особен емоционален заряд. Диалогът, в който присъстват думи като справедливост, морал и това, кое се счита за правилно, не успяват да накарат зрителя да стане съпричастен с героите и техните терзания, което пък дава усещането за типичен летен блокбъстър. А такива в последно време има предостатъчно.

В заключение ”Великолепната седморка” е пропиляна възможност да се претвори в един наистина страхотен филм.

И все пак моментите, в които филмът е по-добър от своя „дядо”, са престрелките, които ни пренасят отново в онзи див, див Запад, с просторните поля на неопитомена Америка, където, дори и не толкова колкото би ни се искало, седем „великолепни” герои застават срещу неправдата в защита на справедливостта.

Загиналият злощастно през 2015 композитор Джеймс Хорнър е написал своята последна филмова музика още преди филмът да бъде завършен, която е запазила и вечната мелодия от класическия филм. Насладете й се отново!

Ако още не си гледал Бен-Хур, виж какво казва нашият Spoiler експерт по въпроса.