Пиар по време на изневяра, или как да останеш с пръст в устата
За хигиената на устната кухина, взаимоотношенията и още нещо
Септември е особен месец, който открехва вратата на есента с едно неприятно скърцащо “р”. Септември понякога е май, защото по традиция предлага повече почивни дни и възможност за още едно моренце. Септември е първият удобен случай за изпадане в сълзлива носталгия по отиващото си лято или направо в нервна криза покрай първия учебен ден. Септември обикновено предоставя и безплатни развлечения, например нов сезон на някой от риалити форматите или пък предизборна кампания в активната си фаза. Въобще септември се отличава с колебливост в настроенията. Септември е типажът на влюбената тийнейджърка, която ту се смее, ту ридае.
Обаче не точно за септември ми е мисълта. Извинете за лирическото отклонение. Иде реч за друго. През септември на хората им става нещо, което най-вероятно, малко или много, има общо с всичко изброено дотук.
А когато става въпрос за изневери на полуизвестни личности, които се развяват като прострени бели гащи из социалните мрежи, част от интернет потребителите изпадат в транс и започват да чукат лайкове в несвяст.
Да, някой е ударил с чукчето едните по правилния нерв, докато другите цъкат възмутено с език и остават с пръст в устата. Това последното е в преносен смисъл, не ме разбирайте погрешно.
Не вярвам някой да е пропуснал двете снимки от частен самолет, на които двама души, които не са двойка, се натискат. Коментарите се трупаха със скоростта, с която се върти броячът на някоя копърка, хваната в района на Централна гара. И досущ приличаха на евентуалния разговор с бакшиша, който е компетентен по всички въпроси и задължително трябва да вземе отношение по всеки един от тях. Възражения, разбира се, не се приемат, защото неговото мнение е меродавно и върви в пакет с дрането на кожа.
По едно време се зачудих дали няма да им се наложи на онези особени индивиди, които се вживяват в ролята на pro bono таксиметрови шофьори във Фейсбук, да си пуснат поне един ден отпуск, за да изчетат всичко написано, преди да дадат скъпоценното си становище, ама после се сетих, че сега са почивни дни, и се успокоих. И се хванах на бас, че най-късно до края на седмицата някой ще се уреди като рекламно лице на клечки за зъби или нещо друго, свързано с устната хигиена. Нали няма лоша реклама, а скандалът, особено ако е секс скандал, продава. Това го знаят и малките деца.
Като споменах за хигиена, и се сетих, че в личния живот на повечето хора съществува или поне би следвало да съществува т.нар. хигиена на взаимоотношенията. За да се поддържа тази хигиена, не са необходими кой знае какви усилия.
Изисква се само двете страни да имат изградени навици по отношение на уважението, самоуважението и дискретността. Когато така се случи, че те липсват и при двамата, това неминуемо води до мърлявщини, които могат, но не е задължително да бъдат обществено достояние.
Лъснат ли обаче веднъж на показ, веднага става ясно, че бъркането с пръст в устата е също толкова гнусно, колкото и соченето с пръст. Дори да не е същият пръст.
Е, за онези, проявяващи внимание към детайла в конкретната ситуация, едва ли е убягнала философската нотка в изявлението на измамения младеж: “Няма нищо фатално в живота, дори смъртта, камо ли това”. Както и последвалото потвърждение на съгрешилата девойка под формата на статус, изтрит малко по-късно: “В крайна сметка всички ще умрем някога”.
Тъжничко е, когато словата на млади хора в разцвета на своите сили са пропити с толкова много отчаяние, a погледите им – вперени в предизвестения край. So much drama, so much drama everywhere. Както би казал Моканина, ако искаше да впечатли с дълбочината на мисълта си някой холивудски продуцент.