И кога да правиш манджи стана толкова модерно

Забелязали ли сте колко много хора се изживяват като финалисти в „Мастър шеф“ и как е толкова тренди да се готви, плейтва, презентира, дегустира, а после снима, поства, блогва и компетентно коментира? Ето, черпят те с home made бисквити, ама глутен free, само от лимец, пастата е винаги прясна и задължително ал денте, а ако в този ресторант не поднасят поне едно от основните с ядливи цветя, ами хич и да не сядаме.Даже бургерите, които доскоро наричахме хамбургери, са вече гурме.

Кварталните баничарници се преобразуваха в бутикови пекарни, сандвичите, които дъвчем в движение, са street food, пием кафета, приготвени от бариста майстори, а лютеницата, нали сега й е сезонът, се преименува на мус от печени чушки, въобще…

стабилни изменения в лексиката, може причината да е някакво ново социално явление…

Всяка уважаваща себе си кабелна/цифрова/сателитна телевизия предлага поне три канала, по които 24 часа се излъчват предавания от кухнята. Забравете за думата готвач, казва се шеф, а шефовете са знаменитости, разпознаваеми като тв звезди, правят реалити формати и продават какво ли не с лицата си. Книжният пазар изобилства от кулинарни книги, като в това число влизат не само тези, които са чисто и просто сборници с рецепти, а един набиращ популярност жанр, който е нещо подобно на сладникав любовен роман, с тая разлика, че главната героиня е съблазнена не от мускулите и мачовското поведение на арогантен мъжага, а от деликатността на галещите сетивата й гозби, приготвени от стеснителен младеж, а секс сцените са заменени със словесни визуализации на многопластовите вкусове на сложни менюта.

Да не говорим за виртуалното пространство – пръска се по шевовете от страници, блогове, групи във Facebook, каналив YouTube, посветени на готвенето и яденето във всичките му форми, от най-стриктното суровоядство до най-разточителната гастрономична вакханалия. И не бих ви повярвала, ако кажете, че нямате поне един познат, който, преди да сложи и хапка в устата си, не я поства някъде там, за общодостъпно лайкване, без значение дали е собственоръчно произведена или пък във фона уж случайно се долавя надпис върху меню с името на супер вървежен за сезона ресторант. Едни от нашумелите напоследък начини за развлечение с приятели или за свалка с ново гадже са дегустациите на вина с респективно най-подходящите за тях блюда и тематичните вечери, посветени на националната кухня на някоя далечна или не толкова страна, ми стига вече с тия сбирки в любимата, но до болка позната бирария. И даже масово хора си плащат, за да си сготвят нещо сами на себе си в така модерните уъркшопове или курсове, пак на темата.

А скептиците цъкат с език, баба ви все биск от скариди е сърбала и все в гуакамоле си е топила питката…

 Ех, горката, не е! Но днес живеем в ерата на отворените пазари, които ни поднасят кайенски пипер, бурбонска ванилия и маракуя в кварталния магазин; на отворените граници, които ни дават възможността да бродим по света, да го чувстваме и вкусваме и после да пренесем частичка от него и неговите вкусове в собствения си дом; на отворените канали за комуникация, които ни дават достъп до информация както никога досега, учат ни как се прави салтимбока по 100 различни начина, от традиционните рецепти, които владеят всички уважаващи себе си домакини в Рим, до най-съвременните им разработки, и ни позволяват да демонстрираме изтънчен вкус и креативност под всякаква форма, включително кулинарна, по всяко време. Или поне да се опитаме…

А между другото баба има интернет. И току-що постна в Instagram как си е плейтнала оф-център сармите с пияни стафиди и сос велуте.

А колкото до социалните мрежи – там можеш да бъдеш каквото искаш, само не и себе си.