Защото, щом светът им се върти около храната и удоволствието, защо не и езикът?

Наскоро се завърнах от рая. Мястото, където живееш, за да ядеш, да се взираш и плацикаш в ярко синята вода и да се разтичаш по романтичните улици като джелато.

Когато кракът ми стъпи за първи път на италианска земя преди няколко години, беше нещо като първата любов.

Тая любов трябваше да я изживея за едва седем дни, обаче за седем дни няма как да изживееш нито Рим, още по-малко Италия, а неизживяната любов, от своя страна, трае вечно.

Тоест, оставаш прикован за тази дестинация завинаги дори да си на другия край на земното кълбо. Някъде из причинно-следствените връзки, които ме отведоха към тези земи bellissimi, трябва да вметна, че връзката ни далеч не беше безоблачна. Преди да си изпусна полета за София, да се забъркам с италианската администрация, да ми останат три дни с 30 евро, да не искам да чувам за Италия скоро, си обещавах, че някой ден ще дойда да живея тук. Преди. Да, но Ботушът е като прекалено чаровното ти гадже, на което не можеш да се сърдиш за дълго, така че една година по-късно наистина заживях в Италия. И по-конкретно (и още по-вълшебно) в Сардиния.

Пристигайки, италиански знаех горе-долу колкото едно двугодишно дете, което пътува само и сменя полети, за да стигне до крайната си дестинация. Разбирай: „мама“, „тате“, „куфар“, „летище“, „Къде е?“ и някой друг комплимент.

Но италиански се учи, както се учиш да правиш секс. В движение, с кеф, а ако има и някой красив италианец да помага – винаги е от полза.

Ето малко мъдрост, събрана в няколко италиански думи, които сами по себе си отразяват цялата им философия за живота.

Думата често върви с междуметието като от рекламите, в които някой си отваря кенче студена напитка и изпада в оргазмоподобно състояние. Каквото и да имаш на масата, ако нямаш запотена чаша с нещо италианско вътре, то все едно си седнал на празна маса. Salute!

Което само по себе си е прекрасно, да не кажа – животоспасяващо. Когато обаче ти стане навик да си си купил, каквото имаш да си купуваш за обяд, да не ти трябват спешно държавни учреждения, да имаш алтернативно свободно време, в което да свършиш всичко, което се върши в обедната почивка. Но може би проблемът е в нас. Защото там обедната почивка е единствено за „мериджаре“. Средиземноморската жега не си играе и по тази причина намирането на прохладен спот, на който да се изтегнеш, си е същински ритуал.

С други думи:

Не си живял, ако не си преял.

Ако чревоугодничеството наистина е смъртен грях, то в Италия трябва да ни трещят мълнии след Маргеритата, да ни се стоварва саксия на главата след Болонезето и като цяло да умрем в мъки още след първото Тирамису. А може би калориите са достатъчно наказание? Въпреки това, честно, цял живот мога да редувам „мериджаре“ , „абиочо“, „мериджаре“ , „абиочо“, защото… грешна беше тази храна, но беше хубава…

Понеже явно и италианците не са могли да изберат кое е по-хубаво – алкохолът или безплатната храна – са решили да ги съчетаят и да ти дадат още една причина да благодариш, че си се родил. Тяхното aperitivo преди хапване, което на гладно хваща точно толкова, че да ти стане molto bene, и върви с безплатни глезотии за хапване точно докато стане време за същинското манджаре (cena).

Аз лично нямам никакви претенции със или без дупка ми пристигат поничките и, ако този светоглед беше напълно приложим и в живота, светът нямаше да познава разочарованието. Дали обаче, като ти сервират мъдрост с пудра захар, я преглъщаш по-лесно, не знам. Това, което стои зад италианския идиом, е  че трябва да се наслаждаваме на сладостта на момента, макар и невинаги да е такъв, какъвто сме го очаквали. А това на територията на Ботуша е напълно изпълнимо!
П.С. Джелатото винаги идва в една и съща форма, затова може да се каже, че италианците са се застраховали от разочарования…

Отношението на италианците към претоплената храна е като към втора употреба тоалетна хартия. И при наличието на толкова красиви и романтично настроени същества наоколо можеш да си осигуриш преживявания, горещи като току що извадена от фурната лазаня. Allora, никакво зеле и никакво претопляне. Свежи изкушения и страст дебнат зад всяка романтично тясна via.

Ако си дочел тази статия без междувременно да си проверил за най-скорошните еднопосочни билети – поздравления за волята! Ако обаче издържиш и след следващия текст за Италия, то явно просто вече се намираш там.