Нещата от живота

Нарконавтика или колко бързо пърхат крилата на колибрито

Откъслечни спомени, формирани на базата на самата истина и пълни измишльотини, породени от липсата на краткотрайна, а отскоро и на каквато и да било памет. Нямам памет даже на телефона. Като слушам другите и им завиждам. Не ми личи, ама ме хваща злобата като ме питат „Помниш ли…“, а аз не помня. По-тъп съм отпреди. Спрях да чета книги. Само джойнт, филми, после и филмите спряха, после няма пак, да знаете. Веднъж е и изпуснеш ли му края  се озоваваш пак в началото, и е тъпо, честно. Не че наркотиците не са чудесни, те са, несъмнено. Ще ви го каже всеки, който е спал под моста до центъра по наркомания в Зона Б-18, за да е пръв на опашката за метадон сутринта, за да може после да го продаде, за да си вземе хероин. Почти всеки друг… поне няколко човека с вкус ще ви кажат, че наркотиците си струват… и то доста. Затова, учете, в училище не пипайте, за да има после повече, деца.

Деца, много. Доста употребяват амфетамини и едва им стигат нервичките да издържат въпросите на майките си, дали не са пушили трева.

Едва не ги заколват, едва заспиват, едва стават сутрин и не помнят нищо друго освен номерата на дилърите си.

Въобще, не е готино да се зарибяваш много по дъвки. Поне да ставаха балони, а то, само кинти, тревожност и доктори.
Да имаше кинти, нямаше да се редя с другите жалки сенкоподобни, да се гъчкам в тото пунктовете и да трия с няк’ва монета, няк’в талон за няколко лева, дето я ги имам, я ги има някой друг. Един приятел спечели двеста хиляди лева и това окончателно ми еба мамата. В тая връзка, мама никога не е пускала фиш, а това е важно. Тотото се предава по наследство, като политическите убеждения и отборната принадлежност.

Дядо ми е партизанин, който ненавижда резултата от действията си и никога няма да се помири със себе си. Аз съм копирайтър с мечта да стана богат и известен писател, и трудно преглъщам,  че вероятно ще потъна в забвение скоро след смъртта си, а тя дебне зад ъгъла, стига само да пушиш достатъчно цигари. Предпочитам дебели и свити, които причиняват хипохондрична параноя. Болката в пръста, която се превръща в рак на панкреаса, задавянето с вода, което вещае пневмония, бледата кожа, кръговете под очите не са от компютъра, нещо автоимунно е. А зимата ходя прилепнал до сградите, защото съм чувал, че там най-малък шанс има да ми се изтресе висулка на главата. Издишам.

Затварям си прозореца при гръмотевична буря, ‘щото ме е шубе от кълбовидни мълнии и естествено, понякога, преди заспиване се чудя дали ще се събудя, дори съм почти убеден, че едва ли ще се събудя.

При пафкането е като при почти всичко друго, ако имаш стил, може и да можеш да си го позволиш. Ето, например 

Снууп дог е кул, съседът ми на втория етаж с плейстейшън двойката и надупчения от фасове диван е жалък, аз съм някъде посредата. От Снууп дог ме делят няколко десетки милиона, от съседа на втория етаж, три етажа.

Понякога вечерям бонбони. Никога не съм ги намирал за привлекателни, докато не срещнах едно момиче, което ме разхожда само по рокля из квартала ми, а после като ме видят няк'ви хора, че съм по рокля, се прибираме и се облизваме от глава до пети, цяла нощ, слушаме лигава музика и си говорим колко се обичаме. Така се взима екстази, с някой когото обичаш, а не вместо него. И с джойнта е така. Сам по себе си не е вдъхновение, но е перфектен катализатор на вдъхновение. Ако го нямаш, раждаш идея за компот от картофи, ако го имаш, пишеш нелош материал за наркотиците или свършваш полезна за джоба ти работа, която ти плаща джойнта за следващата седмица. А някъде в средата на седмицата, младеж на двайсет години сяда до теб в тролея и ти разказва целия си живот, живота на планетата, коя е ебал, коя обича и къде ще работи на морето,  всичко това за около четири минути и половина.

Фак амфетамините, този почти безплатен бич божи. Ужасно вредни, но полезни, ако си минал през ужасите им и знаеш как да се възползваш от същината. Споменах вече какви ефекти се наблюдават у подрастващите, у възрастните са същите, само дето те изобщо спират да спят, а в умовете им се раждат въпроси от рода на „Ебаси, защо хората просто не взимат амфетамини, толкова е удобно, вършиш си работата бързо, с кеф, отслабваш, имаш повече време…“ и колкото повече време имаш, толкова по не знаеш кой ден е, кой си и к‘ъв е тоя шум. Шибана работа са, но ако ти се налага да научиш два учебника за дванайсет часа, те са твоят най-верен другар. Виж, ако с хероина сте приятели, с мен не си, то сигурно и ти няма да ме харесаш. Ще ми завидиш на розовата дебелина, гледащ през сънуващ сутрешен поглед. Хероинът не е хубава работа. Не взимайте хероин, ако не е наложително. Романтичната му аура се изпари някъде през деветдесетте години, не знам дали след смъртта на Кобейн или след раждането на Бекстрийтбойс, и сега от него е останал един скелет – Кийт Ричърдс и няк'ви хора, които са превърнали маргиналността си в стил на живот. Спят по пейки, ‘щото не им се прибира вкъщи. Имат си къщи с майки и сърдити бащи, които четат вестници и това е ебаси клишето, опетняващо името на всеки, който знае как се взима хероин, така че да не си ебе майката на цялото съществуване и на тия около него.

Хероинът обаче е ревнива любовница, не те оставя така лесно да мръднеш от ъгъла на леглото ти и да се разходиш, когато е слънчево. Никога не е слънчево. Ейнт но съншайн уен шис гоун и си вързан за радиатора, тъпо.

В тая връзка дължа десет хиляди лева на топлофикация и искам да им кажа да го духат.
Сега, след като го казах се чувствам по-добре.. Започна с леко гъделичкане в гърлото, внезапно усещане за присъствие, бог отвори облак и ми махна за здрасти, стените дишат и поляните, зависи къде съм се ял. И един мой приятел с лига, по-дълга от Стара планина, започва да се стопява като свещ и изчезва, и го откривам след час, да си вибрира спокойно под цилиндричните борове, тананика песни на някакъв странен език, аз ли бях тогава и си разказваме, чрез мънкане и провлачени стонове, какво ни е казал космосът.

На мен все ми казва, че нищо няма значение, и че ни има, просто ‘щото ни има, аз не му отговарям, ‘щото нямам силен аргумент за противното, а моят приятел зяпа тавана или облаците, айм нат шър и пише десетте нови заповеди.

Започват с

1. Не пречи.

Така и не ги довърши.

P.S.
Бих писал за кокаин, но все още съм на дъното на хранителната верига в рекламния бизнес.

P.S.2
Преди време си представих с един приятел колко оборота с крилца ще прави колибри на кокаин и добре се посмяхме. Представете си го и вие. Посмейте се.

Консумирай умерено.

*статията изразява единствено и само личната позиция на автора по темата

ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД. Каза Стефан. Виж още какво…