„Всяка страст граничи с хаоса, само страстта на колекционера граничи с хаоса на спомените“

Много ми е трудно да изхвърлям ненужни вещи. Все ги пазя за момента, когато ще съм по-слаба, когато ще пасват на цвета на стаята, когато ще ги направя на нещо ново.

Още по-трудно ми е да изхвърлям ненужни хора. Все съм склонна да преосмисля нечие присъствие в живота си така, както бих намерила място на старо кресло в апартамента си. Ако пазя някого в съзнанието си, то е защото далеч не съм събрала парчетата от пъзела. Знам ли, дали няма да изхвърля някое, което не трябва, дори в момента да изглежда, че не пасва на нищо наоколо… Има само едно условие, което прави моята плюшкиновщина различна от тази на Гоголовия герой. Събирам в живота си нещо или някого не заради самото събиране. По-скоро заради възможността от повторно намиране на ценното или вечното съхраняване на отдавна обезценени съкровища. Събиране на откритото, но и преоткриване на събраното. Важността се крие в това, че крайната картина трябва да е красива и хармонична. И ако някой понечи да я развали, той е просто парче, което не принадлежи на моя пъзел.

Човек преминава през хиляди версии на себе си и само едно нещо обобщава всички тях – търсенето.

Изначалната нужда от любов не ти позволява да спреш да търсиш.

Постоянното търсене не означава, че не си в мир със себе си. Означава, че искаш да растеш, а растеш ли – и картината се разширява. Колумбовщината е състояние, в което  се впускаш в търсене на нови хоризонти с готовност да изгубиш от погледа си старите.  Започват да ти трябват все повече парчета да завършиш пъзела. Някои идват сами, за други прекосяваш света, а трети са ти били под носа през цялото време. Важно е само да внимаваш да не ги изхвърлиш – нищо, което един истински Плюшкин по душа би си позволил.

Всички сме резултат от взаимодействия и картината ни е такава, каквито прачета сме събрали до момента отвсякъде, откъдето сме минали. Хубавото е, че винаги можеш да смениш посоката. Но оттам, откъдето си минал, ти нещо си оставил, нещо си взел и ще го носиш със себе си до края на пътя.

Силно вярвам, че не сме тук случайно. Някакво съобщение трябва да бъде предадено, някаква работа трябва да бъде свършена. Ние сме пионки на висша сила, в която всеки вярва под някаква форма. Използвай тази сила, за да си нещотърсач. Търсач на предизвикателства, търсач на отговори, търсач на смисъл. Ошо казва, че

колкото по-малко знае човек, толкова по-инатливо го знае. Така разсъждаваме разпалено и инатливо за живота, сякаш за живота може да се разсъждава.

На една и съща планета за едни е нощ, за други е ден, за едни е черно, за други е бяло. Всеки живее за себе си и открива неща, които са в неговото полезрение. Не хаби енергия да разсъждаваш върху чуждите открития, стани откривател. Не хаби енергия да опитомяваш диви земи, от които реколта няма да получиш.

Не всяко завоевание е победа и не всяка победа изисква завоевателни битки.

Прочети още за различното лято на едно градско момиче.