Нещата от живота

На въпросa, на който и Фройд не може да отговори, можем да отговорим само ние...

Въпросът е по-стар и от най-древната професия и въпреки това сред мъжете продължават да се срещат мнения, че за да им „обърне внимание“ една жена, трябва да я заведат на моренце в Мичурин или поне да убият огнедишащ дракон.

Всъщност отговорите на най-сложните въпроси обикновено са елементарни и ако изходим от правилото, че и жените също са хора (видиш ли)… вечните терзания около това, какво „искаме“ ние, няма да наподобяват логическа задача от олимпиадата по математика в Китай през 2007-а.

Та, на въпроса – ето няколко основни насоки към това, какво искат жените:

ДА ПРИЗНАЕТЕ, ЧЕ МОГАТ ДА ШОФИРАТ

Няма да забравя никога как смъкнах страничното огледало на първата си кола в един контейнер за боклук. Въпросният някак изскочи от нищото, въпреки че си беше там през цялото време. Вярно е, съществува предположението, че ако в слънчев ден жена пусне чистачките, то означава, че вероятно ще завива, нооо… истина е и че единствената ми катастрофа беше с един господин, който, излизайки от пресечка на „Шипченски проход“, така се омагьоса от погледа ми ли, що ли, че дори не направи опит да спре, а директно се метна връз дясната страна на клетия ми автомобил.

Жените са внимателни шофьори и нищо не им пречи прецизно да оправят червилото си, докато паркират по слух.

ДА ПРИЕМЕТЕ, ЧЕ СА СИЛНИ, НО И ДА ГИ ОСТАВИТЕ ДА БЪДАТ СЛАБИ ПОНЯКОГА

Никой днес не спори, че психически жените са по-стабилни (въпреки че веднага се сещам за няколко примера, които оронват престижа ни) и че прагът на болката им е природно по-висок, но съгласете се, че никоя джедайска мисъл не може да премести гардероба, зад който трябва да се положат няколко ръце латекс. Също така интуицията ни не е рамо, на което да поплачем, и добрата ни работа не е ръка, която да държим. Така че, мъже, дръжте се за нас здраво, когато сме силни, и още по-здраво, когато изпитваме слабост.

Жените са по-силни от мъжете, защото признават и своите слабости.

ДА ОСЪЗНАЕТЕ, ЧЕ ВСЯКО ТРЕТО „НЕ“ Е ВСЪЩНОСТ „ДА“

На всеки се случва от възпитание да откаже, но ако чуете от жена следното:

„Не, няма проблем, ще си нося разреваното дете и двете торби с покупки, а в един индийски ашрам се научих да си отключвам вратата с левия крак“

или „Не бе, спокойно, ще се прибера и без да ме изпращаш. Сигурна съм, че ако някой ми изскочи в тъмното, просто ще е, за да ме попита колко е часът и защо чак сега се прибирам“. В такива случаи със сигурност нещо някъде трябва да ви светне и вместо с усмивка да се възхитите на женската еманципираност, да ударите в масата своя патриархат. Или себе си.

Жените могат да носят, но (бел. авт. – не тежките чанти, а) основно на бой. (Пернишка поговорка)

ДА НЕ ГИ ПИТАТЕ КОГА ИМ Е ТЕРМИНЪТ, ЩОМ СА СТАНАЛИ ЛЕКО ПУХКАВИ

На мен също ми е трудно да не любопитствам в такава ситуация, но, да си признаем, това е деликатен, но пък щастлив момент, който всяка жена би споделила, и ако не го прави, то вие или не сте от най-близките й хора, или тя просто няма никакво намерение да ражда в идните месеци. И в двата случая, ако не проявите търпение, ще нагазите лука така, че ще ви сълзят очите много дълго време.

ДА ГИ ОСТАВИТЕ ДА ЛЕТЯТ НА МЕТЛИТЕ СИ

Ако не сте си взели поука от № 4, моля ви, оставете ни да си полетим. Не само защото е по-достъпно, отколкото с градския транспорт, но защото всеки има правото понякога да бъде неприветлив и раздразнителен. Не, тук не става въпрос за асоциация към онези критични дни от всеки месец, а за подобно на онова състояние, в което вие, мъже, изпадате, когато сте болни например.

Комплексната ни емоционалност има и своята тъмна страна, но тя няма своето проявление вследствие на нещото, наречено „грип“, а най-често е провокирана от нещо с името „Иван“.

ДА БЪДАТ ВЛЮБЕНИ

Простичко казано, жените обичаме съзнанието ни да е заето с мисълта за някой по-специален човек. Това ни носи спокойствие, но и странно ни изнервя, когато се налага да анализираме защо въпросният не ни пише, не ни поглежда, защо поглежда някоя друга и най-вече коя е тая другата.

Но пък друго си е да забравиш ютията включена и да унищожиш апартамента си, а след това със замечтан поглед да кажеш на онзи, специалния: „Ми, за теб си мислех и така се случи“. Звучи досущ като реплика от сватбения ви обет, а и ти е едно такова влюбено…

ДА ВЯРВАТ, ЧЕ МЪЖЕТЕ НЕ СА ЕДНАКВИ

Неслучайно една успешна дама е казала, че бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си. Или накратко „Думам ти, дъще, сещай се, снахо!“.

Никой мъж нито жена няма нужда от клишета, баналности и свалени звезди. За да ви забележат, трябва да бъдете различни.

ДА ЗНАЯТ КАКВО ИСКАТ

Когато подготвях този нàучен труд, се допитах до свои приятели по въпроса, какво искат жените. От мъжете получих само два отговора: единият беше „Е, то те не знаят какво искат, та ние ли!“, а другият – „Всичко!“. Вторият вариант се появи и в отговорите на няколко от жените на фона на дълги и многоцветни словоизлияния за любовта, разбирането, обгрижването и вечната младост.

Ама, разбира се, че всеки човек иска всичко, но „всичкото“ на всеки е различно.

И затова жените най-вече искаме да подредим правилно приоритетите си, за да може хем да изкарваме насъщния, хем да изглеждаме добре, хем да не забравим да вземем детето от училище, хем салатата ви да е налична за мача…

А когато въпреки усилията ни вие гледате с недоумение защо това, че сте забравили да пуснете пералнята, не е точно „К‘во пък толкова?!“, то сами се сетете в този момент какъв домакински уред искаме да счупим във вас и в коя точно ваша част искаме да го запратим.

Вечна ще си остане и репликата: „Много жени не знаят какво искат, но са твърдо решени да го получат“.

Виж още какво не разбират жените.