Морето не е просто саундтрак, фон и свидетел на най-паметните и безпаметни моменти от живота ти. То е твой спътник и вечната сродна душа

Морето е най-верният приятел.

Мълчи и слуша, докато по залез му споделяш за раздялата със старата си любов, и ти намига съучастнически, докато посрещаш изгрева с новата.

То не се подиграва на смешните ти опити да влезеш във форма с тичане по плажа. Напротив, нежно те окуражава и пляска кротко около глезените ти. Плавно пълзи до теб, когато преплиташ крака след поредното плажно парти. Рамо до рамо то се влачи с твоето темпо и лекува махмурлук и илюзии.

Морето още помни как една сутрин преглъщаше тегава баничка с вкус на гума и несподелена любов. Гледало е и как едно момче цяла нощ свива за теб жерави от хартия, подпряно на излющен дървен бар. А ти ги разпиляваш и губиш по пясъците.

Морето попива сълзите. Не казва на никой за тях.

То пази усмивките. Фотографира най-ярките спомени за целувки с вкус на шоколад и ванилов сладолед. С размах пише дневника ти директно на пясъка. Без срам оставя следи по кожата. Оставя и пясък по чаршафите, мокър бански в мивката, петна от мента навсякъде. Недей да му се сърдиш.

Морето е пич. Чувства се добре, когато сте само двамата. Щастливо е и когато му доведеш шумна тайфа на гости.И никога не се бута да застава пред теб на летните снимки.

Морето е идеалният слушател. Разбира те напълно. Не те съди. Не задава въпроси. Пие колкото и каквото му сипеш.

Морето не е просто саундтрак, фон и свидетел на най-паметните и безпаметни моменти от живота ти. То е твоят dj, режисьор, психолог, личен треньор. Винаги знае как да ти помогне. Едно море ти стига, за да опознаеш някого и да станете близки завинаги… или пък да не се видите никога повече. Последното се случва с ветровита лекота.

Морето не създава излишни драми. Харесва те с рошава коса и небрежни дрехи. Не обича грима и позите. Смята, че най-хубавите неща в тоя свят са естествени, и не пропуска да ти го напомни.

Понякога си прави невинни шеги с теб. Закачливо дърпа долнището на банския ти и разваля подредената прическа. Или пуска “лампата” в шест сутринта и разкрива кръвясалия ти поглед.

Друг път направо полудява. Замъква гривната ти в дълбините си. Че даже и хора замъква. Натъжава те, разбива ти сърцето. А после с най-нагло спокойствие се държи, сякаш нищо не се е случило.

Една сутрин ще забележиш, че нещо в тебе се е променило. Сякаш не си като преди. Морето ще ти разкрие, че сте пораснали и помъдрели заедно. Ще ти припомни пясъчните замъци, детските лагери и смелите гмуркания. Ще ти подшушне за лунните разходки, първото напиване и двайсетте други след него. За онзи път, когато едвам се измъкна от ревнивата му солена прегръдка.

За загубените слънчеви очила, за намерената любов, за секса на плажа, за “Секс на плажа”, за тракането на зарове от табла, за запотените чаши с мастика, за дългите разходки по брега, за есенните сбогуванията и за пролетните завръщания…

Защото дори лятото да си отиде, то остава. Морето винаги ще бъде до теб. Знаеш къде да го намериш.

Морето е солено, но ти сервира сладко от смокини.