ВРЕМЕТО: НАЙ-ДОБРИЯТ ЕМОЦИОНАЛЕН АНТИБИОТИК
Чувствата са като времето - могат само да се преживеят
Господин Време, скоро гледах „Алиса в огледалния свят“ и видях отражението си там. Оттогава не мога да престана да мисля за теб и взаимоотношенията ти с нас.
Хората сме станали хищни ловци за многократно извличане на горчива наслада от спомените ни, но застоят, който носи този процес, унищожава прогреса ни.
Освен това има още нещо, което не допада на сензитивния ми вкус и засяда със сухо възприетата си текстура. Науката не е изпразнен от чувствителност физично-математически модел. Не е само някаква перфектна колаборация, причинила единен пространствено-времеви континуум, съответстващ на теорията за относителността, която не се влияе от човешката същност. Напротив.
През моята призма времето и пространството не са просто величини, от които е направен животът за по-прецизно скулптиране на действителността. Те са като тъкан, сътворена от нас, и като всяка тъкан могат да бъдат наранени.
Всичко се изменя във всеки един момент и това е необратим процес дори за теориите. Така тук ще възникне относителната „теория на чувствителността“, чийто главен закон гласи, че „времето лекува всички рани“.
Нашата природа изисква движение, защото пълният покой е равен на смърт и това би го потвърдил всеки физик.
Раните, които времето трябва да лекува, са разцъфналият израз на драмите, които то поглъща през нас. Те са подобни на автоимунно заболяване, което то получава чрез циркулиращите взаимоотношения на живите миниатюрни вселени, които е погълнало в себе си. Най-съществена роля в тази схема има значимостта, която си придаваме едни на други.
Превръщането ни в портали за „изключителни мигове“ от живота и техниката да приемем някой друг за основен движещ елемент на собственото ни съществуване.
Времето е в нас и ние сме в него. Забравяме го, а то има своите пътища в нашата тъкан, които трябва да му го позволиш да следва. Способно е да лекува всичките ни човешки драми, защото така заздравява себе си.
Лечебните му свойства не се измерват със стрелките на часовниците, които носим. Неговата сила и движението му се определят от преодоляването на миговете, които спират развитието ни. Затова всеки отказ да продължиш напред към бъдещето създава рани върху времевата тъкан и те стоят там, докато не осъзнаеш, че бъдеще е по-хубаво от всяко минало и никога няма да имаш по-хубаво утре, докато всеки ден, час и миг мислиш за вчера.
Чувствата не само са като времето, а определят стойността му. Не се превръщай в затворник на „мъртвите“ отминали мигове, които осакатяват мотивацията ти да повярваш, че ще има по-хубави и важни от тях. Вглеждай се в природния човешки талант благодарение на дейността си да изпълваш времето си със смисъл, което превръща потока му в лекота, а не в бреме.
Във взаимоотношенията човек-време е важно да се разбере, че то е твой приятел, а не враг. Повярвай, че за да излекува драмите ти, трябва да превържеш раните, които си му нанесъл с навика да стоиш само в миналото му състояние, а не в настоящето и бъдещето, които очакват да им обърнеш внимание. Не го обиждай с игнора на разностранните му форми и проявления, защото ще ти го върне. Драмите ще останат, а самото то ще бъде пропиляно и загубено за теб.
Рано или късно знаеш, че на прага е следващата микровселена, която трябва да сключи съществения си пакт с тази величина. Затова, ако твоето време е сега, не отлагай.
редакторите
