Нещата от живота

На прага сме пред огромна по мащаб война на два фронта – локално вътре в човек и глобално в света

„Отричам насилието, защото доброто, което изглежда, че то може да причини, не е трайно. Трайно е лошото, което то причинява.“

Терор  по значението си означава страх и е навлязло езиково още от латинския език. От тогава сякаш сме забравили за неговите прояви, защото няма международно приета дефиниция. При френския философ Мишел Фуко „властта“ е навсякъде, проявява се като постоянно движеща се спирала на всички нива и е главната есенция през моя мироглед на случващото се. Оруел е създал гениалната фраза:

„Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор.“

Желанието да прилагаш власт, която преминава в насилие, както и да наблюдаваш съпротивлението, което предизвикваш. Пострадали или прилагащи  тероризъм могат да са всички. Тероризмът няма религия, не избира по цвят на кожата или местоположение, а расте в човека и само човек е способен да го унищожи.

Затова ненавиждам избирателното състрадание и двойните стандарти при терористична атака в различни краища на света, все едно ако жертвите са по-близо животът им означава повече, отколкото на невинни жертви загинали по-далеч или в по-непознати дестинации.

На прага сме пред огромна по мащаб война. Всъщност тя е започнала и е на два фронта – локално вътре в човек и глобално в света.

Това, че глобалната директно не е застигналадържавата ни ее поради единствената причина, че никой не мисли за най-лесните мишени първо.

Нуждата от конфликт и унищожение се е превърнала в основна мотивация за съществуване при някои хора и това поражда войната вътре в човек.

Човекът е своята първородна мишена, която преценява как да реагира на обстрела от събития, които го връхлитат. Дали да запази човешкото или да му обърне гръб.

Знам какво ще се случи днес масово в социалните мрежи. Всеки ще застане "за" или "против", което няма да промени нищо от случилото се и от това, което предстои, а ще препотвърди един конфликт между хората на по-ниско ниво, както и липсата на сплотяване.

Безсмислено е, когато адекватни действията се бавят толкова много на всички нива и накрая се предприемат мерки, които отново водят до ужас, а не спокойствие. Да реагираш като терорист на терористичен акт не те прави по-различен. Страшно е на какво е способен човек, когато иска да се защити и да приложи силата си. Колкото по-слаб се чувства, толкова по-големи щети и жестокост може да прояви.

Говорих с близка приятелка още преди да съмне и тя ми сподели, че не й се живее в този свят. Реагирала съм по същия начин, защото изпращайки мъжа ми на вратата му казах дали си представя след време да изляза с роднини, приятели или хипотетично нашето дете  и да ни убият зверски, а след това всички да ни обсъждат. Той ми каза: „Те искат точно това. Не им го позволявай.“

Ще има много хора, които няма да са показни в състраданието си и точно хора като тях трябва да живеят за чистия свят, защото правят света по-добро място с начина си на мислене и своята чувствителност. За тях хаштаг #Nice ще е най-парадоксалното проявление, защото не може да се открие нищо Nice в ситуацията.

Тероризмът цели да сме тъжни,  да живеем в постоянен страх, когато излизаме по оживени места. Това е същността на терорът да унищожава, за да повали удоволствието от живота, да съсипва, за да съществуваш в постоянен страх и да останеш само инстинкт за самосъхранение и озлобление.

Те искат да видят тероризмът не само прилаган върху нас, но и в нашите очи.

Така оправдават себе си и действията си, защото ако не ни го причинят на нас, вероятно ние ще го причиним на тях. Не хранете желанията им със страховете си.

Може само да изживеем болката от неуспеха на човешкото същество, което унищожава света и себеподобните си.

Както намерим за удачно – така. Не съдете, а разберете, защото думите са като зареден пистолет  и могат да убиват. Отново го е казал френски мислител и дълго тази фраза висеше като мое cover photo. Внимавайте как ги употребявате и дали не е много по-истинско да вложите енергия в диалог, който да обогати взаимно позицията ви с някой, отколкото да го мразите затова, че не мисли като вас. Напомня ви за нещо, нали? Например за сърцевината на проблемите, които карат света ни да се сковава в страдание.

А КАКВО СЕ СЛУЧВА МАЛКО СЛЕД КРАЯ