План за евакуация от кофти любовна ситуация

Има хора, които си обичал в даден етап от живота си. И то не онази обич като от розов роман, а някаква дива смесица от сексуално привличане, луда себезабрава и отричане на действителността. Когато обаче сапуненият мехур се спука, искаш да избягаш максимално далеч от себе си, но най-вече от другия.

Осъзнаваш колко отровна е била за теб връзката и как си се самозаблуждавал по стотици различни сценарии, че това е единственият/ната, макар през цялото време дълбоко в себе си да си знаел, че не е така (и никога няма да бъде).

Но какво да правим, когато другият упорито отказва да си тръгне и използва твоята-все-още-слабост към него? Да продължиш такава полувръзка, изпълнена с илюзорно щастливи мигове, но в същността си пълен абсурд, не си е работа.

Като бивша мис

“Пак-уцелих-някой-ненормалник-който-отказва-да-си-тръгне” искрено споделям моя план за евакуация, който най-накрая стана успешен благодарение на изграждането му с години и на принципа “проба-грешка”.

Свали картите на масата

Трябва да бъдеш честен до болка и да обясниш на другия, че връщане назад няма. Както се пее в една песен “Било к’вот било” и оттук нататък всеки по пътя си. Това не значи, като се засечете случайно в града, да бягаш на другия тротоар, докато със забит надолу поглед се правиш, че изследваш как група мравки пренасят на гърбовете си слънчогледова семка.

Въпреки че, ако наистина не искаш да видиш въпросния човек, няма за какво да ти пука, пресичай тротоари, прави се на разсеян от типа “А, не те видях!(нищо че почти влезе в лявото ми око)” и въобще бягай накъдето си поискаш!

Ти не падаш от Планетата на идиотите

Пред теб стои тежката задача да не се поддаваш на манипулации от рода на: “Липсваш ми!”, “Без теб животът не е същият”, “Ти си най-хубавото нещо, моето ми се е случвало” и др., изпратени със съмнителен правопис в малките часове на нощта. Истината е, че каквото и да си говорим, накрая винаги става въпрос за секс.

И защото някак си не върви да ти напише колко много му липсва дупето ти, пред теб се представя по-романтична версия на иначе мръсните липси. Но както обичам да казвам, “Аз не падам от Планетата на идиотите” и ти също не бива да си неин обитател, като вярваш на всичко написано или казано.

Ако беше наистина така, и ти си голямата любов в живота на някой, този (вече бивш) някой нямаше да ти изневери/пренебрегва/лъже/и още прочие гадости, докато бяхте заедно. Сещаш се нали?!

Навикът е втора природа (и много хлъзгава при това)

Дългите отношения се превръщат в част от ежедневието и да ти кажа, че и ти няма да изпитваш разни липси от различен характер, е долна лъжа.  Съвсем естествено, когато останем сами, дори и след кофти връзка, изведнъж придобиваме избирателна памет и започваме да си спомняме със сълзлива носталгия само хубавите моменти.

Но вместо да зацикляш над това, колко беше мило онзи един път (за цели две години), когато ти купи желирани мечета, използвай свободното си време в по-добра насока. Радвай се на новия си статут “щастливо необвързан” и изхвърли старите навици в боклука – най-доброто място за тях.

И като клизма – пълното прочистване на организма от бившия/шата може да е много неприятно и даже да боли, но след него ще си изкарал всичките емоционални токсини и ще си готов за нови любовни опиянения и подвизи. А какво по-хубаво от това?

СЪРЦЕТО Е СЪЗДАДЕНО, ЗА ДА БЪДЕ РАЗБИВАНО