Нова порция ужаси от мрака на Стивън Кинг

30 години след първия филм „Гробище за домашни любимци”, който имаше спорен и търговски, и художествен успех, този април на голям екран излиза нова адаптация по едноименната книга на Стивън Кинг. Завръщането обаче се различава от предшествениците си, като разширява светогледа върху окултното и се рови по-дълбоко в емоционалното въздействие на скръбта.

Новото „Гробище за домашни любимци” вдига завесата на най-мрачното помещение и смесва отчаянието с опасността на свръхестествените сили в близост.

Пълзящият ужас на оскъдния град Лъдлоу този път показва човешката непоносимост за приемане на случайните трагедии и инстинктивното желание за борба с тях.

Почти безнадеждната душевна болка става част от тъмния ужас на един непознат свят, който предлага решение, макар и не такова, каквото очакват героите на разказа.

За разлика от версията на Мери Ламбърт от 1989 година римейкът на Кевин Колск и Денис Уидмайър не спазва точно оригиналния текст на Стивън Кинг. Режисьорите са били наясно, че придържането към романа ще развали удоволствието за феновете на хорър филмите, и затова са направили някои обрати, които отсъстват от книгата.

Централна тема остават най-големите ни страхове, откриването на нещо противоестествено в обичайното, безобидно ежедневие, ирационалната тревога, която се движи по периферията без логично обяснение за нея.

Стивън Кинг е изградил кариера, използвайки кошмарите на читателите си и обръщайки най-интимните им страхове срещу тях, за да ги отведе отвъд границите на здравия разум. Колаборацията на Колск и Уидмайър се отдава на този интензивен психически терор с няколко кратки, но шокиращи сцени на насилие, без да раздуват прекалено паниката от изходния текст.

Сюжетът отново се завързва около семейството на лекаря Луис Крийд (Джейсън Кларк), който се мести със съпругата, двете си деца и домашната котка Чърч от Бостън в малкото градче Мейн. Крийд търсят спокойствие и уединение сред природата, но идилията на новия им дом бързо се превръща в място на напрежение. На няколко метра от прага им местните са оформили гробище за домашни любимци, а очакваната тишина често е прекъсвана от рева на преминаващите край имота им камиони и тирове.

Картината на сладникавото типично американско семейство е компенсирана от съседа им отшелник Джъд (Джон Литгоу) и майката Рейчъл Крийд (Ейми Сеймец), която създава впечатлението, че има нещо сбъркано в това семейство от самото начало. Последвалите зловещи събития са само част от наказанието, висящо над тях от дълго време.

Темпото на филма е доста по-динамично от тежкия и почти поетичен ужас от книгата на Кинг.

Писателят умишлено е забавил развиването на историята, за да усетим катастрофалната борба със смъртта на Луис и неговото семейство. Новата адаптация обаче не ни дава този шанс и донякъде разрежда напрегнатата атмосфера с липсата на дълбочина. Набързо ни разхожда из емоционалния багаж на героите и тайнственото място, което обитават, а това, което не се казва с действие, се пояснява от диалозите.

Разменят се инструкции за въпросното гробище, така че зрителите да са наясно със значението на метафорите и да търсят кодираните послания във всяка сцена. Персонажите четат, учат, споделят истории и изграждат гайд за публиката, за да няма обърквания във втората част на филма, когато настъпва същинският съспенс. Но по този начин се отнема възможността за съпреживяване – нещо, което кралят на ужасите и мистериите в литературата не би позволил. Зрителите трудно могат да изпитат истинския налудничав и необясним страх, тъй като първата половина на филма до голяма степен разплита загадките, които могат да провокират тази емоция.

Друг проблем на новата адаптация е промяната на водещия образ – Луис Крийд. Докато в романа на Стивън Кинг лекарят е боязлив и претоварен от очакванията на вечно недоволната си съпруга, във филмовата версия от 2019 година той е пример за авторитет, като държи под контрол както семейството, така и екипа си в болницата. Трансформацията обаче създава дупка в сюжета, позната в литературата като дефектна фабула.

Защо новият Луис Крийд – рационален, съобразителен мачомен ще купи къща на няколко метра от оживена магистрала? Кинг оправдава решението на героя си с неговата нерешителност, заради която е неспособен да различи правилното от грешното, докато не стане някоя злополука. Но Луис Крийд от лентата показва мъжество, заради което е нелогично да изложи двете си деца на такава опасност.

Сценографията и отличната актьорска игра, от друга страна, балансират слабите страни на филма и го превръщат в най-добрата екранизация по едноименната книга до момента.

„Гробище за домашни любимци” вдъхновява една некомерсиална тема за киното – мъката след загубата на любим човек.

И книгата, и филмът стимулират разговорите за смъртта и скръбта. Донякъде цялата верига от събития се случва, защото никой не говори за тях, никой не определя нещастията като естествена част от живота. Или са заклеймени, или се търсят варианти за тяхното поправяне. Но често опитите за предотвратяване на една трагедия водят до още по-големи трагедии.

7 български филма, които трудно ще изгледаш до края

5 филма, след които сядаш за коктейл на бара

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв