Едва ли някой си е представял какво великолепие може да носи едно крехко яйце

Lily Cole by Tim Walker

Почти толкова трудно е да нaпишеш catchy статия за изкуство, колкото да дaдеш отговор на въпросa: кое е първото – яйцето или кокошката? Този банален и дори досаден за мен въпрос все още не е намерил конкретен отговор, така че няма надежди и за този, който го предхожда! Великден наближава и като повечето съвременни хора и аз предпочитам да го свързвам със забавното боядисване на яйца или търсенето на шоколадови лакомства вместо с разпятието, от което имах ужас като дете.

Обичам красивите неща и честно казано, кичът, съпровождащ “светлите’’християнски празници ме вбесява. Ето защо в тези моменти се връщам към спомените за незабравими детски пакости и безобразно оцветени пръсти във всички цветове на дъгата. Та да се върнем на основното предизвикателство, което реших да се състои в това, как би изглеждала историята на изкуството, ако главният герой в нея не е друг, а яйцето.

1 • Няма как да говорим за Яйцето, Възкресението или Възраждането, без да споменем Пиеро дела Франческа (1416-1492). Ако не знаете кой е той, има два възможни отговора: този на изкуствоведа в мен, който ви казва „Срамота“; и другият: на него и на Алберти дължим перспективата.

Още по-просто казано, това са прадядовците на „3D-то“.

И така, през 1472 Пиеро дела Франческа изобразява Богородица и Младенеца – Brera Madonna, над които е закачено така нареченото космическо яйце.  То е символ на прераждането, но много различни източници му придават символика, свързана със съвършенството или непорочното зачатие. В дадената картина тo е по-скоро израз на преходността и крехката същност на живота.

2 • Що се отнася до творчество и изкуство, той води всички класации, но в тази се нарежда на втора позиция. Маестро Леонардо да Винчи (1452-1519)и неговата Леда Спиридон. Известено е, че Леонардо е дете на една фриволна бащинска забежка. Този факт е белязал до голяма степен и образите в неговите творби. Независимо че картината носи всички отличителни белези на шедьовър, тя е алегория на едно непорочно зачатие и асексуално отношение на автора към жените.

Смята се, че е създадена в периода между 1508 и 1515 година. За първи път нейното съществуване е отбелязано през осемнайсети век с oфициалното й вписване в колекцията на Луи-Франсоа Карлет, рицар и маркиз Дьо Ла Розие (1733-1808). Творбата изобразява изправената Леда, която, прегръщайки лебед, наблюдава пропукването на черупките, от които се излюпват Кастор и Клитемнестра, Хелена (Елена) и Полукс.

3 • Едно от най-любопитните яйца в историята на изкуството, се крие под номер три: Концерт в яйце е копие на едно изгубено произведение от Йеронимус Бош (1450-1516). Копието напълно запазва пристрастяването към детайла на фламандския примитивен художник. Обожавам неговата маниакалност към почти извратеното изопачаване на човешките страст и страхове. За него и неговите съвременници, дяволът е ежедневна реалност, постоянна константа.

И ако във вече познатите от автора творби тази константа е представена директно, то тук тя е загатната, чрез отворената партитура. Творбата е реализирана през 1561 година, а може би и по-късно. Никой, не знае със сигурност… Водещата символика в картината е, че яйцето само по себе си е символ на света, в който живеем. Той е пълен с лудост и e крехък като яйце.

4 • Диего Веласкес създава през 1618 година Старица, готвеща яйца. Ако имате списък със сто неща, които трябва да видите преди края на живота и сте почитател на изящните изкуства, добавете на всяка цена една от творбите на Веласкес – не е задължително да е точно тази. Когато чуете някой изкуствовед да твърди, че дадена „творба носи специално излъчване“, знайте, че много му харесва и той не може да намери обективно обяснение на този феномен. Аз бих се изказала точно така за настоящата картина.

Тя запазва така характерното за Веласкес аристократично изобразяване на персонажите и го примесва с разбираема символика. Творбата излага на преден план житейския опит в лицето на старицата и нейното най-голямо съкровище: търпение и смирение пред оскъдния, но така необходим обяд.

5 • Жан-Батист Грюз (1725-1805) рисува Счупените яйца през 1756. Творбата може да бъде видяна в Métropolitan Muséum of Art (Ню Йорк). Моят професор би казал, че настоящата картина пресъздава как една “дърта вещица“ хваща в похотлива схватка млади любовници. Как счупените яйца не са нищо друго освен загубената девственост, а малкото момченце е една вариация на така наречените пътти,или малки ангелчета, които са неразделна част от историята на „галантната живопис“ през 18-и век. Но не всеки би имал щастието да попадне на добър и необичаен разказвач.

6 • Анри-Орас-Ролан Дьолапорт (1724-1793) е известен със своите невероятни натюрморти. Този, наречен Кошница с яйца, е нарисуван през 1788 година и намира своето място в колекцията на Лувъра през 1982 година. И какво от това?

Един добре нарисуван натюрморт – ще кажете вие! Особеното е, че такива натюрморти са рисувани години наред и често по памет. Истинското предизвикателство за автора е било да създаде илюзията, че обектите в него са повече от реални. А и със сигурност не е пазил яйцата дълго време.

7 • Изненадите не свършват тук. Известен като Чайникът с яйце и змия еневероятен обект на декоративните и приложни изкуства. Ако искате да поканите на чаено парти най-големия си враг или английската кралица, това е вашият чайник.

Той видимо илюстрира така позната сцена от Райската градина. Чайникът е създаден в кралските ателиета за порцелан в Севър през 1805 година. Производството на серията е лимитирано и е спряно през 1833г.

8 • Ето, че стигнах до момента Яйце Фаберже. На кратко – яйце Фаберже е нещо като „киндер сюрприз“ за възрасти, на които шоколадът им е забранен. Те са богато инкрустирани и крият невероятни ювелирни съкровища в своята сърцевина. Яйцата Фаберже са лимитирана, бижутерска серия яйца произведени от Петер Карл Фаберже (1846-1920) в изключително малко количество между 1885 и 1917 година.

Най-известните в колекцията са тези, произведени като великденски подаръци за семейството на руския Цар Александър Трети. Те често са наричани от колекционери Императорски Фаберже. Къщата Фаберже реализира около 50 различни бижутерски обекта, от които са извесни 43. Първото Фаберже е изработено за император Александър Трети, който решил да подари на императрица Мария Фьодоровна, великденското яйце-бижу през 1885 г., може би и за да отбележит 20-годишнината от техният годеж.

9 • GOEPOLITICUS (1943) е произведението, което бележи нова епоха в творчеството на

най-прочутия сюрреалист и най-имитирания от средния български живописец художник: Салвадор Дали

(1904- 1989). Дали е бил парадоксална личност и въпреки че е имал муза (ГАЛА  – Елена Ивановна Дяконова 1894-1982), той винаги е бил в центъра на своите произведения и постижения. Дори е успял да се провъзгласи за гений и това не е толкова учудващо, колкото фактът, че решава да скъса с течението, което му позволява този имидж. Именно това произведение символизира тази историческа раздяла.

То се явява като реакция срещу навлизането на абстракцията в модерното изкуство, а авторът открито се обръща към Ренесанса за вдъхновение. Докато работи върху тази картина, Дали нахвърлил следния списък от думи, които обобщават периода на промяна: "Парашут, прераждане, защита, купол, плацента, католицизъм, яйце, земна деформация, биологична елипса."

Няма нищо по-хубаво от едно Празненство, за да закрия тази серия от десетте най-известни яйца в изкуството. Водещ на това събитие е самият Джеф Кунс (1955-). Той създава серията CELEBRATION, първоначално като снимки за календар, който трябва да събере празнични обекти, измежду които и великденското яйце. Събирайки серията от снимки, той претворява част от тях в монументална живопис и пластика. Някои от произведенията са създадени в продължение на дълги години.

Аз лично обожавам Кунс, но ще ви кажа по-късно защо. Това, което го прави толкова привлекателен за арт пазара, колекционерите и „разбирачите“ в дадената област, са мащабът, хуморът и лекотата, с които той разгръща идеите си. Единственото, което аз някога съм искала да притежавам, е изкуство и за мен Кунс е специален с това, че няма произведение, от което бих се лишила, ако имах възможност да го колекционирам.

ВИЖ  ГОЛИТЕ МУЗИ И ЦЕЛУВКАТА ПОД ЛУПА