За стадиона и неговите обитатели

Николa Йорданов

Ще стане дума за една стена. За един стадион. За един малък роден град. За е’ни 5 милиона лева, обещани от заглавието. И за кича като състояние на живот. Прескачахме разнебитената ограда, правехме по две-три обиколки и решавахме, че сме се уморили. Мятахме маратонките, така че после да не знаем къде са изхвърчали, тичахме боси по гъстата трева и накрая се мокрехме на пръскачките. Е, да – оградата беше изкривена, пистата беше прашна, а пръскачките – от детството на татковците ни, ама все тая.

Имахме свободата да си скъсаме панталоните, а след това и едно хубаво да ги наръждавим (да, наръждавим) на старите зелени скамейки.

А теренът… “Даже стадионите от А група нямат такъв терен” – така казваха моите приятели.

Ако горното ви се е сторило идилично-сълзливо, така трябва. Това е история за кича, а кичът е под дикатурата на сърцето, не на разума. (Поне според Кундера, а ние вярваме на Кундера.) Сега за стадиона дори не може да се разкаже някоя лексиконна история. А игрището не само не е достойно за А група, но не може да мине и за прилична кучешка тоалетна. Главно защото дори и уличен пес не ще съумее да намери пролука, че да влезе през 3-метровата бетонна стена – апотеозът на ремонт за 5 милиона български лева.

На кратко, СТАВА ВАПРОЗ, ЧЕ (по Иванка К.): Тръгнаха да ремонтират местния стадион в Костенец за 5 милиона.

Ако не знаете къде е Костенец, проверете, че ми е важно да продължа.

Ремонтираха, реновираха. Времето свърши. 5-те милиона и те. Сътвoриха модерна арт инсталация от тонове бетон, кал, ръждясали огради, нескопосани и вече пропукани мазилки, разхвърляни тръби, прогнили навеси и кал, кал, кал. Като за 5 милиона. Напоследък се наложи тенденцията паметниците да имат и светлинни ефекти. Затова, за да се вижда добре заблатеният терен, вечер стадионът се осветява от мощни прожектори. Естествено, че и те се включват в 5-те милиона. Само не влизат разходите за щори на хората от съседните блокове.

Но от всичко най-важна ми е стената! Стената за 5 милиона, де. Мечтата на Доналд Тръмп, ама не между Мексико и САЩ, а в Костенец. Тя е еманацията на кича, на грозното и изкривеното.

Това е параванът, който умело крие всичката мръсотия.

През тая стена дори топка не може прехвръкне. Последното не е метафора. “Висока е, за да не излиза топката навънка. И да няма шум” е официалното становище на градоначалника. Гравитиращите във въздуха топки са отколешен проблем, чието решение струва… Точно така – 5 милиона.

Някои твърдят, че стената прилича на ограждение на затвор. Други, че функцията й е да регулира влизането. Защото е най-лесно е да ограничиш достъпа на някого – било то до случаен стадион или до това да гласува където и както пожелае. Или да му наложиш да гласува задължително, което също си е вид рестрикция.

Едно е сигурно – не харесваме стената и това е. Макар и да е за 5 милиона.

БОЙ СЪС СЯНКА –  СПОРТИСТИТЕ ДНЕС НЕ ТРЯБВА САМО ДА ДОКАЖАТ, ЧЕ СА ПО-ДОБРИ ОТ ПРОТИВНИЦИТЕ СИ, НО И ДА ИЗЛЯЗАТ ОТ СЯНКАТА НА ИКОНИТЕ НА МИНАЛОТО