О, ЮЖЕН ПАРК, ЛЮБИМИ МОЙ!
Когато не искаш да си гледаш във краката, а да играеш с децата.
Позволихме си да препечатаме, още копи-пейстнем един от любимите ни стихове на Васил Русев – Чайката. Именно с него решихме да поставим началото на Страстната седмица. Дано запалим и страстите на столичани с този прекрасен и неочаквано различен стих. Предвид престоящите празници и увеличения човекопоток в парковете, смятаме да ви бъде полезно. В тези няколко реда, автора умело, цветисто и миризливо разказва за зловонния асфалтов и тревен килим в един от любимите паркове на софиянци – Южен парк.
О, Южен парк, любими мой!
Под снежно покривало спиш в покой.
Докле очите ми те с взор обхождат,
десетки кучета в снега ти се изождат.
Тъй весело е, толкоз цветно,
как времето минава неусетно,
докато драпам криво-лево
през преспи в жълто и кафево.
Прилича на поле шахматно,
с квадрати в бежово и златно,
а фигурите са предимно пешки –
кокари, дронджоли, курешки.
Защо във плик не ги събрахте?
Какъв гамбит със тех играхте?
Сега на камик се обръщат,
втечнени пролетта се връщат.
Не видите ли, не е тук-таме?
Направо къмто половина бие.
Ако затича се в снега дете,
със сигурност у тех, че се отрие.
Не искам да си гледам у краката!
Не сакам да ви тъпча мусаката!
Ай, да не си играеме на жмичка!
Прибирайте дефеката в торбичка!
редакторите
