Нещата от живота

Има ли смисъл да се опитваш да се впишеш в нечии рамки?

Да се преценяваме един друг по дрехите е прастара традиция, отразена дори в народните пословици. Марк Твен отбелязва феномена, казвайки: „Дрехите красят човека. Голите хора имат крайно малко влияние в обществото, а и то е съвсем никакво”.

Е, на г-н Твен би му паднало бомбето днес, ако порови из Инстаграм и види какво голямо обществено влияние имат повечето голи хора.

Но да се върнем към дрехите. Ежедневно им посвещаваме част от най-ценното си време, в което можем да си доставим малко радост. Вместо доволно да ядем сладолед по пътя към офиса и да се разхождаме бааааавно по велоалеите, безгрижно пречейки на хората с колелата, ние гладим, комбинираме парцали и зализваме коси. После тичаме. И цялото това унижение, за да придобием полиран професионален вид. Защото си умен само когато си носиш ризата и очилата. Бонус точки, ако са без диоптър. Не е само в офиса.

Всеки бар, всеки фитнес, всяка женска компания си има дрескод. Писан или не. Не можеш да избягаш от него.

В очите на някои колегата с червените кецове е несериозното момче, което отказва да порасне. Онзи с костюма на бара е пълен натегач, а съседът с черната тениска и дънки е прекалено скучен, за да спечели вниманието на момичето с розовата коса зад щанда на био магазина. А дали наистина е така? Понякога ти си всеки от „тримата”, хванат в различно настроение. Има ли смисъл да се опитваш да се впишеш в нечии рамки, ако знаеш, че предварително си обречен на неуспех?

Бивша служителка в магазин на американската верига JCPenney пробвала нещо подобно и не й се получило. Дамата си напазарувала от секцията с офис облекло на магазина, в който работи. С гордост се натъкмила за работа, но когато прекият й началник я видял, на секундата отсякъл, че облеклото й не изглежда професионално. Изгонил я да се преоблече с нещо по-подходящо. Да се чудиш вече кое е подходящо…

Трикотажното лицемерие е навсякъде. Понякога то е инструмент за отвяване на конкуренцията. Тогава нещата приемат грозна форма.

Колежките обсипват новото ти кожено яке с водопад от похвали, поднесени в безсрамно неискрения стил на женския антагонист от филма Mean Girls. А после тайно те обсъждат, описвайки те като Уокър Тексаския рейнджър.

С повече преувеличения, отколкото някога сме виждали в жълтата преса и заглавията на ПИК накуп. Уж отдавна вече не сме в гимназията, а продължаваме да се държим като герои от американски тийн сериал. Когато чуя група жени да коментират съвсем нормално изглеждащо момиче със злостта на стадо диви чакали, нещо ме свива под лъжичката. Не може ли да караме другите да се чувстват добре в кожата си, вместо да им измисляме несъществуващи дефекти? Хайде да приемем, че няма значение как си се опаковал, ако си мега добър професионалист и що-годе спазваш благоприличие и дрескод.

В крайна сметка облеклото ни дава свобода да се изразяваме. Защо да не влагаме малко увереност и креативност? Дали с високи токове и убийствено тясно черно сако или с дълга до земята феерична бежова пола, все сме си един и същи човек. Имаме достатъчно години пред себе си, в които да носим тъмносини костюми на работа и цели бански на плажа.

Нека преди това да се порадваме на безкрайните възможности да бъдем себе си.

Облечи си оранжевата рокля, щом ти харесва. Метни си пончото отгоре и марш на работа. Е, сомбрерото може да си го оставиш вкъщи…

БЪДИ СЕБЕ СИ И НАД НЕЩАТА!