Нещата от живота

Как да станеш комплексар за чудо и приказ

Да си комплексар не е лесна задача. За това е  нужно да сложиш в поведенческия шейкър следните съставки – пропуски във възпитанието, напудрено и кухо самочувствие, отхвърляне на всякаква критика и щипка непукизъм, след което да разбъркаш с арогантна усмивка. Но ако ти все още не си успял да впишеш в житейското си CV тази почетна позиция, на твоето внимание предоставяме няколко бързи и безотказни действия, които ще те влеят в редиците на „знатното“ комплексарско съсловие. 

ВСИЧКО НА ПОКАЗ
Покажи на тия хора скъпоценностите, които Майката Природа ти е дала (или д-р Енчев и г-н Анабол). Имаш голям бюст или мускули – това е прекрасно! Важно е да не ги криеш, иначе как ще се почувстваш значим? Не взимай предвид обкръжаващата те действителност – нито компания, в която си, нито мястото и часовия интервал. Препоръчваме да ги излагаш регулярно на показ (без значение от сезона и метеорологичните условия), за да могат и другите да им се порадват.

Превърни изрязаните дрехи в своя запазена марка. И по време на визитация в болницата, и в църквата, и на работа трябва да поддържаш характерния,показващ плътта стайлинг ала „бях нападнат от диво животно“.

Не бива да има неподходяща локация за теб. По този начин въплъщаваш в себе си и си гарантираш един от първите признаци на комплексарщината.

НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАЙ С НИЩО И С НИКОГО
Ако предната препоръка беше само пожелателна, тази е абсолютно задължителна и основополагаща. Без нея не можеш да се превърнеш в 100% комплексар. Защото всеки истински такъв знае, че това да имаш такт е строго забранено. Кому за бога е нужно да спазва елементарни обществени и морални норми?! В крайна сметка ти затова си толкова важен, тъй като няма нужда да се съобразяваш с нищо. Искаш да хвърлиш боклука си на улицата –хвърляй. Искаш да пушиш на забранено място – пуши. Искаш да набиеш някого – набий го. Нали все пак плащаш данък смет и здравна осигуровка. Ония от общината са длъжни да ти почистят! Голяма работа, че не си хвърлил на обозначеното място и че си пушил не точно където трябва, една цигара няма да убие никого? А пък и онзи „цървул“ си просеше тупаниците, как ще ти казва да не паркираш на тротоара?

Принципът „Дреме ми на шапката“ е важен и е нужно да го прилагаш в различни сфери на живота си.

Без него има някаква опасност да останеш отговорно  и мислещо социално същество, което има не само права, но и задължения към обществото. А никой комплексар не би искал да бъде такъв балама.

НАЛАГАЙ МНЕНИЕТО СИ НА ВСЯКА ЦЕНА
Твоето мнение е вездесъщо и правилно! Винаги! Дори и никой да не иска „експертната“ ти мисъл, ти си длъжен да осведомиш горките заблудени хора около теб как трябва да се случат нещата. Когато не постигнеш единодушие с тях, бъди винаги във форма за диспут.

Бъди готов да спориш и да отстояваш позиция по редица въпроси, нищо че информацията ти по тях идва най-често от жълт вестник или сайт, чиито статии носят звучното заглавието „УЖАС! ШОК! СКАНДАЛ! НЕВЕРОЯТНО!“.

Ако все пак насрещната страна приложи истински аргументи и вземе превес, можеш да започнеш да повишаваш тон (абе, направо си повикай) и да агресираш. В случай че и това не помогне, разсърди се, напусни незабавно разразилия се спор и остави другите да тънат в невежество.

WARNING!

Гореописаните стъпки са трудни за изпълнение от мислещи и добри хора! Само ако не искаш повече да си такъв, следвай наръчника!

ВИЖ КАК СЕ ЖИВЕЕ БЕЗ МЕРЦЕДЕСИ!