Нещата от живота

Научна плескавица за плоските разговори

Дефицитът на критична мисъл и масовото затъпяване са по-опасни за живота от солидния списък със заразни болести, които застрашават човечеството.  Бягство от свободата да бъдеш всезнаещо дрънкащ и вълнуващ се от глупости.

Изпитвам болезнена липса от качествено критично мислене в хората. Това се усеща навсякъде. Плоските разговори, на които попадаш в градския транспорт, магазина, работното си място. Изведнъж страхотният човек, когото си срещнал, започва да изцепва простотия след простотия. На показ излиза безумно повърхностно поведение, което те оставя безмълвен. Усещаш как на моменти дори твоето собствено ниво пада, за да се завърже диалог. Не се пречупвай.

Преди този текст да наподоби форма на научна плескавица, бунт или прелюдия за хейт, искам да вметна, че няма да е това. Всичко се свежда до факта, че не си геният на света, но възприемаш процеса на мислене като изкуство за оценяване, анализираш действията си, за да постигаш усъвършенстване… Добре, може би е бунт.

Пътят към промяната отвън зависи от твоята собствена. Енергията, която носиш, е, за да бъде критично преобразявана и въздействаща над света.

Доброволният отказ от здрав разум, който все едно не може да си намери място в главите на хората, е едно от най-страшните неща. Липсата на знания, но претенциите да бъде гласът ти чут просто за да надвиеш някого, превръща наличието на стабилно и зряло поведение в една жадувана химера.

Дефицитът на критична мисъл и масовото затъпяване са по-опасни за живота от  солидния списък със заразни болести, които застрашават човечеството.

Не се говори за това, защото масата като стадо се ръководи по-добре.
В личен план хората сякаш се разбират повече, когато не задълбават, а всяко задълбочаване във връзките и взаимно самоопознаване се определя като драма. Разбира се, че понякога е. Много е лесно, но едва ли е разумно да се нацупиш за нещо, което е наранило емоционалната ти неудовлетвореност, защото ти е показало, че светът не се върти само около теб. Не че трябва да се откажем от емоции и прищевки, но каква е стойността им действително? Всичко ли, което е толкова важно за теб, всъщност само по себе си е такова?

Нужно е да се притежава един критичен поглед към нещата в живота, които те вълнуват, на които отдаваш значение и те нараняват, за да подбереш кое е съществено.

В обществен план всеки говори за икономика, спорт и задължително политика, защото всъщност не разбира нищо от тях. Надеждата, че неразбирането е взаимно и никой няма да опонира, а лесно ще се съгласи, превръща дрънкането в полезна занимавка, но в действителност не е.

Думите в чатовете стават все по-кратки, четенето на книги все по-излишно, кризите в световен мащаб безинтересни, защото са далеч, флиртът онлайн, сексът бърз, колкото да си правил, а не изживял. Оазисът в тази пустиня са приятелските и партньорските разговори до момента, в който не се превръщат в надпревара за споделяне на глупости и нищо повече.

Човекът не е надценен, когато мисли в пълния смисъл на думата, и се развива, разгръща всякакви канали за информация, за да се обогати и да обсъжда теми със страст, не е подвластен на една суета, която кара мозъка да не функционира. Не е важно само как изглеждаш, а какво представляваш. Опаковката не определя качеството.

Едва ли на някой му допада безсмисленото плямпане, кичозното пренасищане  с излишни предмети и префърцуненото драматизиране, изхабяването на енергия само в поддръжка на един пуст външен вид, използването на познати, за да се убие времето, а не да се обогатяват взаимно.

Омагьосан кръг в такъв начин на живот, при който тялото се движи, но животът в качествената му форма постепенно умира от скуката на едноизмерно съществуване. Всичко, от което се нуждаеш, е един критичен поглед над ситуацията.

Живот сред плевели рано или късно ще пресуши последния цвят на мотивацията да се развиваш, ако се превърнеш в такъв и ти. Не позволявай застоят в хората да те прави сив, изолирай се от убийствените изисквания да бъдеш в кутийката на миниатюрни идеали.

Хоризонтът е пред теб и ти избираш цветовете, които да владеят. Не живей като плевел, а като цвете, което расте, за да променя цикъла на съществуването си. Същество, балансирано в критиката си, но взискателно към заобикалящите го климатични условия, които трябва да го възраждат, а не да го погубват.

ВИЖ КАКВО ТИ ПРЕДЛАГАМЕ ДА ПРОЧЕТЕШ, ЗА ДА ИЗБЕГНЕШ ЛИПСАТА НА КРИТИЧНАТА МИСЪЛ!