Пропуснатите възможности като по-добрия 'лотариен' билет

Не мога да проумея защо,след като се премине златната възраст от 25 години и не си се задомил, автоматично се превръщаш в „стара мома“ или „ерген за женене“. Дълго време се залъгвах, че това вероятно е останало в отминалите разбирания и клюките на седянката пред блока в затънтените квартали или китните градчета, но не…

Тогава, когато по-голямата част от випуска ти се зажени или започнат да си раждат деца, а ти си далеч от подобни планове, е магичният момент, който те тласка към образа на потенциално деградиралия социопат.

Някак си завършването на образование, търсенето и вършенето на адекватна работа, която обичаш, нуждата да опознаеш различен тип хора, преди да кажеш заветното „Да!“ отпадат като градивна опция за съществуването ти. Вероятно това да сключиш брак в ранните си години е признак, че ще имаш щастливо семейство. Не че може да откриете логика, но важното е да правиш нещо с живота си в тази насока, иначе си аут. Още по-скандално е, ако изобщо не искаш да сключваш брак или да създаваш потомство все още.

Ако пък случайно не успееш да създадеш стабилно семейство с поне две деца, когато вече си на 35-годишна възраст, това означава, че нещо ти има и  ще приключиш като самотен стопанин на брой котки, умножен по тройно възрастта ти. Никой сякаш не се замисля дали им е имало нещо на партньорите, които в началото на отношенията ви са били прекрасни, а след това в развитието на взаимоотношенията ви са те наранили толкова брутално, че си загубил известно време във възстановяване от разочарованието.   

Има я и другата позиция, когато си с чудесно семейство, но не прокопсваш в нищо друго. Хората, на които им липсва оптимална среда, много често започват да гледат в паничката на другите и да се смачкват сами за това, което другите имат, а те – не. Не ти върви в любовта, не ти върви във финансите, не ти върви в каквото и да било и сякаш само ти си в това положение.

Докато си мислиш, че си сам в своя неуспех и провалени мечти, защото си можел да направиш някак толкова много, а животът ти е отнемал шансове, се появява някой, който те успокоява със „За всеки влак си има пътници“. Все едно досега си чакал на спирката и уморен от всичко стоиш сам там, а може и влакът ти да не дойде, защото е закъсал, но ти казват, че го има, за успокоение. Друг успокояващ лек е някой да ти обясни, че е по-зле от теб, все едно това ще ти помогне да си по-добре. Напомня на: „Кажи на някой, че е тъп, за да се почувстваш по-умен.“ Смисъл нулев.

Всъщност ти отдавна си се качил на собствения си влак. Дори и преди него да са минали няколко, които не са били за теб,  изобщо не си сам в това, което ти се случва, защото във влаковете няма едно пътническо място, а много. Още повече, повярвай ми, че

на гарата на живота никога не чакаш сам.  

Каквото и да ти липсва, ако се вгледаш, това пътуване на липси е споделено, а хората пътуваме заедно, за да се подкрепяме и учим кой ще е следващият правилен перон към постигане на целите ни, защото там ще е нашият влак. А нашият влак може да е неделно излежаване и наслаждение на това просто да си пиеш кафето три часа, защото малките неща в живота са като миниатюрни спирки, на които поемаме дъх и продължаваме след тях към сериозните неща.

На повърхността всеки чужд живот може да изглежда перфектно, а реално това да е просто фасадата заради гордостта и нуждата да прикриеш нереализиралите се желания. Всъщност, ако един живот е перфектен, това също е проблем, защото е безобразно скучен.

За всеки влак си има спътници, чието присъствие игнорираш, а е възможно то да ти помогне в това пътешествие.

Колкото и да обичам индивидуализма, понякога човешките истории са сходни, но се различават единствено имената и вътрешните преживявания от даден провал.

Въпросът е в това да чакаш с кураж, но не да чакаш отчаяно и вечно. Огледай се и вземи пример кой влак е подходящ за теб. Той може да не е този, към който се стичат тълпи от хора, а малка част интересни спътници, които са твои себеподобни.

Да намериш своята златна среда, която ти помага да развиваш себе си, е като да се родиш за втори път. Само когато осъществяваме качествата си към каквото имаме нужда – професионалист, артист, учител, родител, нашият свободен избор е пътят към това да живеем истински живота си. 

И помни, че на собствен гръб и сто влака за чакане са малко!

Ако си мислиш, че живота те прецаква, виж списък на хора, с които той направо се гаври