Нещата от живота

Когато щастието от похарчените пари надделява над мъката при вида на празния ти портфейл

Всеки път ден преди да си взема заплатата, тя ми се струва толкова много и толкова апетитна. Изглежда ми толкова лесно да изкарам не една, а две седмици адски скромно и после да имам пари, заделени за каквото си поискам. Два дни след като си взема заплатата, осъзнавам каква наивна фантазьорка съм.

Преди половин час излязох от магазин, покрай който минах случайно и се изтърсих неприлична сума за обувки. След като преди това си взех роклята, която искам, нови слушалки, седем книги и бельо. Разбира се, че бельо, защото „20 години без хубаво и ново бельо“ звучи като заглавие на Хорхе Букай, а него не го харесвам.

Оплаквам се на мой приятел, който ми обяснява, че може и да съм по-зле, например като него, който си е дал по-голямата част от спестяванията за игри и техника, а редовно пръска пари за безбожно вкусна храна. Това не ме успокоява.

Финансовата ми дисциплина е излязла в отпуск и не знам кога ще се върне, за да преметне червената си като светофар коса и да ми каже нагло: „И този месец прецака нещата. Нищо не задели! Чувстваш ли се гузно, прахоснице?“

Пестеливостта или прахосничеството е злото?

При мъдрите сентенции кое беше подражание на щедростта и кое на скъперничеството? Изобщо има ли зло или добро и не е ли всичко индивидуално? Щедростта краси човека или е признак на лоши качества? И защо всеки се опитва да вменява вина за това, колко си изхарчил?

Вероятно звездите са подредени така, че астрологично всъщност съм зодия Прахосник. Наистина ли вярвам, че огромни парчета скала, метал и замразени газове, орбитиращи на няколко милиарда километра от нас, могат да определят специфични черти в психиката ни? Вероятно вярвам. Търся си извинения, разбира се.

Не са ми виновни звездите, а явно философията, която проповядвам на подсъзнателно ниво, и колкото и да се вайкам, няма да престана да осъществявам на практика. Мога да спестявам и след това импулсивно да харча, склонна съм да не пестя средства, за да се почувствам добре и да създам някакъв перфектен момент. Обичам да подарявам страхотни подаръци, които са опаковани толкова луксозно, че човек го е страх да ги отвори.

Не разбирам парите.  Пръскам  ги, защото предпочитам да ги вложа в неща, които ще ме направят щастлива. От предмети и дрехи до крупни суми за пътувания, интересни места и дестинации, които ще отпечатат красиви спомени в съзнанието ми за цял живот.

Едновременно с това знам, че парите не са щастие и не купуват щастие. Много често са отражение на вътрешни липси и комплекси.

Темата за парите винаги е толкова мръсна. Навиците, ни свързани с тях, са като недостатък, който искаме да скрием. Не ме е срам. Не съм зодия Прахосник, но не искам да се лишавам, а се опитвам да поддържам несравним баланс между това, което си давам благодарение на хартийките, и това, което заделям, за да закупя с тях друго, което ми трябва. Колкото повече съм давала, толкова повече получавам.

Чувствам се зациклила в момента, в който се опитам да съм пестелива. Не защото е нещо лошо, а защото съм убедена, че парите, които притежаваме, носят нашата енергия и ако ги давам на правилните места, независимо колко рязко, то те ще се връщат, за да съдействат за влагането им в положителни неща.

Балзак е нашепвал как "истинската любов много прилича на детската възраст по безразсъдност, неблагоприличие, прахосничество, смях и плач". По неговата логика живея много истински живот благодарение на спонтанността си към всичко. Спечелила съм повече с правилните избори за прахосване не само на пари.

Поглеждам баланса на картата си и не ми пука. Всички сме ужасни марионетки на средствата си, но мога да се освободя от тази игра, когато похарча и последните си за чашата вино, докато съм с теб и те гледам в очите. После ще се справя някак, но този миг ще бъде безценен, защото искам да дишаме въздуха в една и съща стая, да усещам присъствието ти и това никой няма да може да ми го купи никога.

Поглеждам портфейла си и си поръчвам суши. „Трябваше да ги заделиш тези пари, бе, не се глези!“, прошепва вътрешният ми глас, а аз клатя глава и знам, че удоволствието от това да ям любимото ми е по-важно от банкнотата, която имах. Хедонизмът не е здравословен ли? Нека. Аз пък твърдя, че постоянният аскетизъм е унищожителен както за самочувствието, така и за любовта към себе си и другите, а в бонус и завишените нива на скъперничество, което може да предизвика.

Парите не са за това да ги пазиш за ковчега си.

Парите не са и неща, с които постигаш нещо, а са средства, които ти купуват неща. Постиженията ти се дължат само и единствено на грацията, която си изградил да боравиш с тях. Уроците се учат, когато си имал и когато си нямал, когато даваш за себе си и за другите, когато знаеш кога, колко и за какво. Най-важното ЗА КАКВО.

Чувствам се богата, защото винаги имам повече от всичко, което съм прахосала някога. Спестила съм емоции и спомени, които ме топлят в дните, когато финансите са минусови като температури през зимата.

Виж още шест невероятни начина да станеш супер богат.