Нещата от живота

Кога носталгията е лечима и как да не й позволяваме да ферментира в тъга?

Носталгията е тъга, пътуваща на връщане от морето по време на дъжд. Есента е сезонът на равносметките, пътуванията към дома и старт на новото ти начало. Лятото е зад гърба ти и липсата на слънце, комбинирано със смяната на тениските с пуловери, превръща сезона в носталгия не само към топлото време, но и към по-интензивния начин на живот. Есенните дъждове карат мислите ти да събират уют от всяко ъгълче на мансардата и ограничаване на локациите ти до офиса и магазина за нещо сладко и плодове. И докато летните спомени събират прах в огледалото ти за обратно виждане, студеното време те кара да търсиш все по-често компанията на любовните комедии и аромата на любим човек.

Носталгията е лечима, ако се открие навреме или не и позволиш да ферментира в тъга, мечтаеща за огледалния си образ – самосъжалението. Всяко пътуване е завръщане към  места, пропити със спомени с аромат на неподарени рози, изветрял Jager и страници, пожълтели от чакане на мастило. Светът е кръгъл и колкото и да бягаме от миналото, рано или късно стигаме в началото при познатото. На онзи кръстопът, на който ти избра посоката на бъдещето, докато тя хвана червения светофар на неизвестното и от красиво направени планове за почивки и обзавеждане останаха само върнатите в пличке пръстен и ключовете за у вас. Миналото тежи като несподелена любов на бала, докато танцуваше с нея. Важното е да не спираме на онази пейка в парка, където тя ти обеща, че ще те чака. Ако случайно минаваш от там, не сядай, а гледай вместо с Голдъна да си с Ланголиерите, хранещи се с минало.

Най-големите ключове, отключващи спомените, са – песен парфюм, място или предмет и най-често се срещат по пътя, по който се опитваш да избягаш от миналото или просто си тръгнал към бъдещето.

Да живееш в миналото означава да си на квартира в Recycle bin – триеш снимки, чатове и приложения от Desktop на живота,но те са там,в килера на забравата и те примамват с приятната носталгия от най-хубавите ти спомени, макар и с изтекъл срок на годност.Сравнението е онова,което ни кара да се връщаме назад. Дали Ева е по-добра от Кристина, дали бъдещето е по-светло от преди. Хилядите въпроси на живота в миналото те карат да бъдеш несигурен за всяко действие.

И докато ти се самосъжаляваш, живеейки със спомените ти, бъдещето ти се налива с абсент в бара на настоящето и те чака да преминеш от другата страна на оградите от страх.

Огради, зад които се крият нови аромати, устни без балсам и човек, бягащ от своето минало като теб. Истината е, че колкото и да се опитваме да избягаме от миналото, то е разхвърляло трохи към мислите ни и се връща всеки път, когато завали дъжд и сме сами. То е наркотик, към който несъзнателно искаме да се връщаме. Facebook вече има приложение “see you memories”,което само доказва, че колкото и да си казваме, че не бива да гледаме назад малко, или много се изкушаваме да видим щастието си от доброто старо време. Снимките, пълни с щастие и усмивки, зад които реалността леко е извън кадър и ни чака зад ъгъла на невидимите за обектива проблеми.Спомените са дете, което не иска да порасне, да среща самотата и да слуша „Един неразделен клас” на Тоника.

Носталгията е хапче, с което, ако прекалиш, потъваш в хаоса на миналото, взимай по две на година макс и недей да ги комбинираш с алкохол, това води до среднощни есемеси към… миналото.

А на него отдавна не му пука за любовните ти Deja-vu-та след вторатати текила и поредният ти опит да спреш да разглеждаш снимките й с новото й бъдеще.

Виж още: Написано под юргана.