Нещата от живота

Не се тюхкай. Има за какво да кажеш "благодаря"!

Отсега да знаете – няма да си говорим за теория на възпитанието и крилатата бабешка заръка „Кажи баба тенкю“. За друго иде реч –  за благодарността като житейска философия и умението да казваш „Благодаря“ за нещата, които погрешно си приел за даденост.

Наскоро попаднах на следната история – някога Опра Уинфри си водила дневник на благодарността. Всеки ден в него записвала по пет неща, за които била благодарна – от оживените разговори с приятели до вкуса на изстудения пъпеш в горещ летен ден. Така ежедневно търсела изживявания и моменти, за които да благодари. И ги намирала. Съмнявайки се Опра Уинфри да греши, реших да изпробвам тази идея. Седнах и се замислих: „Хайде сега, кажи кои са петте неща, заради които си благодарна в днешния, на пръв поглед нищо и никакъв ден“. Потърсих ги и се оказа, че наистина ги има.

Номер 1: пътуването ми до работа. Всяка сутрин вървя пеша през парка „Заимов“. Около мен е есен, в краката ми листа, в ушите ми музика. Хора – почти никакви. Аз вървя в ритъм и си „пея“. Или по-точно, както е модерно да се казва днес – липсингвам. Любима комбинация – есен, музика и спокойствие за начало на деня. Благодаря за което.

Номер 2: телефонен разговор с моя много добра приятелка – станала леля на момченце. Малшанс – бъзикам я – сега вместо обувки (неин абсолютен фетиш), ще трябва да купува ръкавели. Смеем се, говорим си глупости, хайде уговорка за среща в петък. Имам приятели, с които знам, че винаги мога да споделям и които споделят с мен. Благодаря за което.

Номер 3: ах, тези малки неща в живота. Всеки ден си купувам капучино от едно и също място. И всеки ден с продавача си говорим за какво ли не – къде ни се пътува, кой летял с парапланер, пък защо не му харесало, пък почивката как минала и какво ли още не.

Понякога откривам хора – от тези, напълно непознатите, с които дори 5 минути са достатъчни, за да те заредят с онази дневна доза оптимизъм, така характерна за случайните срещи с непознати.

Благодарна съм и за това.

Номер 4: моите си вечери. От онези, в които пия вино сама вкъщи, слушам музика и пиша подобни текстове.

И вместо да се тюхкам, че пак сама си пия виното, съм щастлива, че виното всъщност никак не е лошо. Благодаря за което.

Номер 5: хората, които обичаш. Получавам есемес от сестрата: „Ще можеш ли да заведеш малката на тенис в събота?“ „Малката“ е 6-годишната ми племенница. „Разбира се“, отговарям аз и вече визуализирам съботната си сутрин – стоя на пейка и гледам как племенницата ми гони тенис топки. От време на време спира и се провиква към мен: „Лельо, при теб ли е заекът?“, а аз ръкомахам с плюшен заек в ръка, успокоявайки я, че плюшената й играчка е в сигурни ръце. Благодаря и за това.

Така Опра Уинфри взе че наистина се оказа права. Когато си благодарен за нещата, които имаш, вместо да се тюхкаш за това, което нямаш, започваш истински да цениш живота и нещата, които ти се случват. Осъзнаваш, че нищо на този свят не е даденост, и всичко заслужава твоята благодарност – от това, че сутрин можеш да се изправиш на двата си крака и да си поемаш дълбоко дъх, до това, че някой или нещо те е усмихнало през деня.

А ти? Кои са петте неща, за които би казал „Благодаря“ днес? И утре… и всъщност всеки един ден.

Виж още 10 неща, които можеш да направиш за себе си.