Не остарявай - отлежавай! Мъдростта не трябва да е скучна

Всеки път щом се стигне до тази тема, разбираш, че хората се делят на две – тези, които въпреки натоварената си психика още имат джаз в душата, и тези, които отписват всичко, което не влиза в отговорния им живот. С други думи казано – за едни живота продължава да е цветен, а за други е станал черно-бял. Второто е доста голям проблем. Ясно е, че с трупането на годинките трупаш и отговорности, ама не е нужно това да измива блясъка в очите ти. Ще кажеш, че тази работа сама се случва, ама истината е, че я случваш ти. Че си се оставил на течението, вместо да плуваш в своята посока, и затова си кисел.

А киселите хора остаряват бързо и губят желание. На тях все някой им е виновен, все някой ги е спънал нарочно, все животът им е крив, а мислите мрачни и грам слънчице нямат в себе си. Затворени и капсуловани отвсякъде. Не посрещат деня с усмивка, не се радват да видят приятел, не понасят работата си, красивите хора и красивите им усмивки. Не намират разлика в дните и сезоните. Нито цвят.

Те толкова много са паднали духом, че с годините са загубили собствената си рецепта за щастие и нямат дори блед спомен за основните ѝ съставки. А те са много близо, стига да погледнат живота право в очите, а не с периферното си зрение.

Аз не съм гуру, но вярвам, че да съхраниш детето в себе си е ключът, който ще те накара да се чувстваш жив. Това не означава непременно да се вдетиниш или да се превърнеш в инфантил, а да вземеш пример от нешлифованата мъдрост на децата. Замисли се – те знаят най-добре как да бъдат радостни без повод, винаги са заети с нещо и се стремят с всички сили към това, което желаят, без да имат и 1% от "ресурса" на големите. Не е ли точно това правилната формулата към собственото удовлетворение, която остава винаги една и съща?! Така че защо по дяволите бързаш да пораснеш – годините не трябва да се отразяват на духа! Не го препарирай.

Да паднеш духом означава да превърнеш живота си в пълна скука.

Да се задоволиш денят ти да започва със сутрешния блок и да завършва с централната емисия и това да бъдат границите на света ти.

Да живееш с полузатворени към истината очи и да пропуснеш възможността да откриеш щастието. Да загубиш представа какво е да почувстваш страст, емоция, адреналин и да избереш да бъдеш празен. Точно така – ти да избереш, защото всеки сам си преценява накъде да тръгне и къде да си постели черджето. А животът е цветен и предлага много възможности, но само за тези, които искат да го живеят. Които имат куража да вкусят от цялото му меню и да поръчат десерт. Тези, които продължават да търсят себе си и не отделят време да броят годините, а преследват пропуснатите залци храна за духа. Защото да намериш пътя към щастието не е толкова трудно и Буковски го е казал с неоспорима точност: "Намери това, което обичаш, и го остави да те убие".

Припомни си игрите от детството или какво беше преди мишката да изяде книжката.