Вече купувам слънчогледи за теб, които красят само моя хол. Вече мисълта, колко си ми ценен, живее само в моята глава.

Минавам покрай магазина за сладки на „Ангел Кънчев“. В София почти няма по-хубави от тези. Ще купя от любимите ти френски макарони. Какви обичаше? Все забравям. Винаги говориш за червените, но че са ти любими или че не ги харесваш, не помня. За всеки случай взимам най-голямата кутия и я пълня с различни видове.

Нали знаете как е, когато прекарваш много време с някого. Не че не го слушаш и не че не се интересуваш, обаче някои дребни детайли са излишни. Мъжете ще ме разберат по-добре. Винаги съм уважавала това, че не си пълнят главите с ненужни подробности и не се обясняват излишно.

При влюбените хора е по-различно все пак. В началото. Искаш да знаеш всичко за другия, помниш точно къде сте се запознали, кой с какво е бил облечен, какво ти е разказал за семейството си, за миналото лято в Гърция, за ученическите си години и колко мрази филмите на Уди Алън. Дори и ти можеш да ги намразиш, защото в този момент нямаш нужда от нещо, което не прави щастлив този, който прави теб щастлив.

ОКЕАН, В КОЙТО БИ СЕ УДАВИЛ НА ДРАГО СЪРЦЕ
Новият човек до теб е като океан. Харесва ти да го гледаш отстрани и да му се любуваш, дори когато се отдалечиш от него, пак усещаш бриза, а по разрошената ти коса на хората около теб им става ясно, че нещо сериозно те е развълнувало. Нямаш търпение да влезеш в него. Не пристъпваш бавно, а се затичваш и се мяташ с всичка сила.

По теб не остава нищо. Дрехи, предразсъдъци, страхове и преструвки. Показваш му се такъв, какъвто си, и се надяваш това, което види, да му хареса. Не те е страх, че ще е дълбоко или студено. Ако ще се давиш някъде, в него би го направил на драго сърце.

И така направи. Преди да се усетя, вече имахме еднакви домашни пантофи с миньоните, които ти дори не харесваш, научи се да ми правиш капучино, преди да забъркаш  протеинов шейк за себе си себе сутрин, знаеше колко вярвам в зодии, защо обичам да се разхождам сама със слушалки в ушите, колко ми беше трудно, че най-близките ми приятелки са в чужбина, и как с едната мечтаехме да отидем в Рио. Научи се и да ходиш често на театър, да не ядеш след 20 часа, понеже не искаш да ми слушаш лекциите колко е вредно, да не спиш на климатик, защото цялата се схващам, в колата ти винаги имаше по няколко пакетчета сладки дъвки, тъй като не обичам лютите, и дори ми освободи рафтче в гардероба си.

Ето, дотук добре. Компромисите са задължителното начало, а и постоянен спътник за една любовна история, която никога няма да свърши.

И тук няма реципрочност. Единият винаги се отказва от себе си малко повече, както единият винаги обича повече. Обикновено двете важат за един и същи човек.

СЛЪНЧОГЛЕДИ ЗА ПРОПУСНАТИТЕ МОМЕНТИ
Минавам покрай магазина за цветя до Съдебната палата. Слънчогледи! Винаги са ми напомняли на теб. Светли, слънчеви, ярки и красиви. А като се разсърдиш, се завърташ точно като тях, когато не им достига светлина и се мъчат да я намерят. Защо пък да не се подаряват цветя на мъж? Много странно разбиране. Ако подаряваш на една жена цветя, е знак за уважение, любов или други топли чувства, а и й показваш, че искаш да я зарадваш. Защо да не ти покажа и аз, че те обичам?! А и слънчогледите не са стандартни цветя. Много ми приличат на теб. Взимам три.

Вървя и си мисля, че аз рядко съм ти подарявала нещо. Дори нещо дребно. Значеше ли това, че не те обичам? Или че ти си този, който обича повече в нашата връзка.

Като се замисля, да. Аз все не те поставях на първо място защото… знаеш как е – имам много работа, завършвам магистратура, а и отскоро уча испански, което ми краде половината вечери. Не исках да зарязвам и приятелките си. Винаги съм се дразнела на тези, които, като си хванат гадже, стават скучни и прецакват купона. Добре че аз никога не направих тази грешка! А не беше нужно да излизам с теб и приятелите ти, знаеш, че опитах, но не можах да ги харесам. Не се запалих и по тениса, който беше толкова важен за теб, нито по любимите ти биографични филми.

Ето, сетих се някак. Обичаше най-много червените макарони. Не харесваше белите. Добре че взех от всички.

Обаче се сетих и друго. Отскоро нямам право да ти подарявам нищо. Не сме си никакви. До теб има друга, понеже каза, че си се уморил и не можеш повече да си с мен, колкото и да ме обичаш.

Какво нещо е човешкият мозък! Не иска да забрави това, което някога е имал и е бил щастлив. Дори и тогава да не е разбирал, че е толкова щастлив.

Всъщност, не че съм го забравила наистина, все още съм с всичкия си, просто ми се иска да бях. Знам, че сама ще си изям макароните. А слънчогледите ще зарадват единствено моя хол.

КОГА СИ ТРЪГВАТ ТЕЗИ, КОИТО ТЕ ОБИЧАТ?
Сигурна съм, че новата ти приятелка знае кои са любимите ти макарони. И те изслушва повече. Може би ходите на тенис заедно. Това е ужасна грешка, която хората често допускат – мислят, че тези, които ги обичат, никога няма да си отидат. Ще си. Когато се уморят да ти дават пъти повече, отколкото получават. Когато не спираш да се опитваш да ги промениш. Когато видят, че не забелязваш новите седалки в колата, които са поръчани чак от Германия. Когато не се смееш на шегите им и не искаш да знаеш защо денят им е бил кофти. Както ти го направи. И беше прав.

Ще знам за следващия път. Защото нещата в живота не се повтарят. Де да ми го беше набил някой в тъпата глава по-рано.

Когато все още имаше рафт за мен в твоя гардероб. Човек изпусне ли момента, после и да го гони – все едно. В любовта „късно” понякога е равно на „никога”.

Вървя по „Славейков“, ще се връщам, щом вече нямам ключ от вас. Едно момиченце на около 5-6 години, което върви с майка си, вижда, че съм сдухана, и пита: „Защо си тъжна, како?" Какво да й кажа? Защото съм една от онези хора, които не оценяват какво имат, преди да го прецакат? Нищо че бяхме перфектната двойка. Всички мислеха така. Все пак винаги те карах да се обличаме в тон на партитата, за да изглеждаме като такава. И не обърнах внимание, че всеки път ми казваше, че всъщност не харесваш жълти ризи.

Давам на детето макароните, слънчогледите също. Малките момиченца не трябва да виждат тъжни пораснали момичета с красиво опаковани сладки и цветя в ръцете. Ще започнат да мислят, че така се случва в живота. Не че не се, но й е рано да го знае. Сега поне щастливите момичета в София са с едно повече.

Не се бави да покажеш на някого, че го обичаш. Дори и… като му направиш кекс.