Или постановката, която да не изпускаш в Младежки театър

В далечната 1973 година Николай Люцканов поставя пиесата на Арнълд Уескър. Представлението през седемдесетте години е различно, самото действие на сцената е по-дълго, по-бавно, с антракт. Защото времената тогава позволяват тази спокойна протяжност.

Днес Владимир Люцканов се заема със задачата да възроди представлението на баща си в Младежки театър „Николай Бинев“, като пиесата в сегашния й прочит е малко по-различна, по-кратка, по-експресивна, по-бърза, без антракт. Каквото е и времето ни.

„Кухнята“ е представление, в което има от всичко по много. Сцената е впечатляващ пъзел от всичко, което се случва в една истинска кухня на голям ресторант. Хладилниците бръмчат, ножовете режат в шумен такт, сервитьорите маршируват около готвачите, за да вземат поръчките си, понякога храната прегаря, тиганите шумно падат и изглежда, че няма време за нищо, но персоналът открива своите минути, за да успее да функционира като един организъм, в който се намират минути за приятелство и любов, за завист и нерви, за кипящи и врящи емоции, с които всички се борят заедно.

Сценографията е мащабна, каквато е и самата постановка. Драматургията е хубава, смислена, оцеляла през годините. Сюжетът е актуален и днес, ще бъде актуален и утре, а за брилянтното изпълнение на актьорите помага и небезизвестният Ути Бъчваров, който влиза в ролята на кулинарен консултант, благодарение на когото всичко, случващо се на сцената, изглежда истинно. Достоверно.

Действието се развива в голям лондонски ресторант. Но това е само на повърхността. При разгръщане на сюжета започва да прозира брилянтната метафора за кухните, в които сме затворени всички ние, всеки ден. Тези рамки са навсякъде, просто на някои места ги наричат офиси, на други фабрики, трети канцеларии, магазини и какво ли още не. Тези кухни взимат от времето ни, крадат от енергията, понякога направо изцеждат целия ни организъм, изстисквайки и последната капчица пот, но това трябва ли да ни спре да мечтаем? Страшно е да нямаш време за мечти. Не бива престилката, смокингът и униформата да ти пречат да бъдеш освободен в ума и сърцето си. Екипът в „Кухнята“ се опитва да стигне до това прозрение, да запази онзи пламък, от който се нуждае времето ни.

Готвачи, чистачи, сервитьорки – гърци, немци, индийци, италианци и французи – всички тези хора създават един своеобразен малък модел на обществото, на света, в който живеем. Някой тихичко и с блян тананика шансони, друг чака да се освободи от затвора на престилката, за да подари на тялото си танца на любимото сиртаки, трети се опитват да контролират вътрешния си екстаз, чакайки свободен момент да проръмжат част от величествената музика на Rammstein. Хора всякакви – шумни, тихи, кокетни, скромни, простовати, мечтатели, позитивни, негативни, обвързани, свободни,  влюбени, озлобени, щастливи – каквито сме всички ние в този свят. 

Владимир Люцканов помага на обществото да се огледа в един огромен и излъскан до огледално нож. Дали ще ти хареса това, което видиш, когато се огледаш, зависи от теб. Ще успееш ли да напълниш готварската си шапка с мечти – също. Гледай „Кухнята“.

Това не е представление за онези, които си падат по готвенето, а за онези, които си падат по живота!

Актьорската задача е поверена на Александър Хаджиангелов, Ангелина Славова, Веселина Конакчийска, Вихър Стойчев, Гергана Христова, Зорница Маринкова, Искра Донова, Койна Русева, Красимир Недев, Кристина Янева, Мариана Миланова, Мая Бубарска, Никола Стоянов, Николай Луканов, Светослав Добрев, Стефан Мавродиев, Юлиян Петров, Явор Спасов, Ярослава Павлова, Рая Пеева, Деян Цветков, Мартин Смочевски, Ния Кръстева, Петър Дочев, Севар Иванов, Симеон Дамянов.

Официалната премиера на спектакъла е на 13 и 14 октомври от 19:00 часа в Младежки театър „Николай Бинев“.