Нещата от живота

Есента е пич. Дадохме й думата, а ти й дай шанс

Здравейте, аз съм есента, мога ли да вляза? Знам, че ми е раничко, но само ще си оставя багажа набързо и изчезвам. Както всяка година, и през тази имам резервация на мое име за 23 септември. Тогава вече ще се настаня за по-дълго, но планирам да съм си тръгнала преди празниците.

Ако искате, може да поговорим малко, да се поопознаем, ако не сме се срещали досега. Само да не ви задържам, сигурно бързате и имате реколта за прибиране. А, казвате, че не сте от село, спокойно, всички сме от там, млад сте, скоро ще го разберете. Аз съм онзи сезон, който бележи края на един цикъл. Природата, а заедно с нея и човекът са се събудили за нов живот през пролетта и след като са дали всичко от себе си, им предстои отново да се кротнат.

И макар в някои песни да ме описват като умиращ сезон, няма смисъл да умирате и вие. Така де, пролет пукна, вие не! Няма нужда да пуквате и сега, това съвсем ще разбие репутацията ми. Аз съм доста жива, ще се убедите.

За съжаление съм от женски род и като всяка жена и на мен ми се носи лоша слава. На първо място, есента е онзи период от годината, в който каляските на парти типовете от морето стават на корпоративни тикви. Децата пък се превръщат от пакостници по прашните долапи на къщата на баба и дядо в… пакостници в класните стаи. И знаете ли какво, всичко е заради тях. Лошата ми слава се дължи на даскалото. Има коледна ваканция, има пролетна ваканция, има и огромна лятна ваканция. На есента се пада да изиграе ролята на лошия сезон, в който започва учебната година! Затова и сигурно не ме харесвате още от малки. С моето идване приключва вашето безгрижие.

Споменах ви за онзи кръговрат от пролетта до есента. Аз съм много готин сезон, стига да погледнете на мен по онзи начин, по който гледате и на останалите, а именно – от добрата ми страна. Пролетта е зелена, лятото е синьо (ако си в състояние, в което можеш да възприемаш цветовете адекватно и имаш спомени от морските си преживявания), зимата бяла, а като се замислиш, есента всъщност е адски пъстра! Другаде няма такива цветове и нюанси като при мен.

Един от големите ми плюсове е ранната ми астрономическа форма, когато с лятото действаме в тандем, по-известен като „циганската лято”. Защо обаче няма „циганска” зима и дали тя не е сърдита заради това? Този въпрос може да бъде сериозно обследван от някоя организация за толерантност и защита от дискриминация.

Когато жегите са отминали, идва моментът, в който господата най-сетне могат да облекат любимите си ризи с дълъг ръкав и тарикатски сака, без да се притесняват, дали ня-ня-ня-ня-нямат петна под мишниците. Дамите пък имат повод да си купят нови ботуши. В това отношение аз съм най-стилният сезон. Температурите са разнообразни и можете да носите всичко любимо от гардероба си. Е, вярно, мъжете ще са разочаровани, че мацките с къси поли по улиците ще намалеят, да не говорим пък за тези по бански, но хубавите неща затова са хубави, защото не са вечни, появяват се за кратко, за да ги търсиш после цял живот. Дано и за мен започнете да мислите по същия начин като за нещо хубаво.

Спомняте ли си за нещо друго хубаво, което не харесвахте някога, а сега умирате за него? Аз ще ви припомня – следобедния сън. Давам ви толкова възможности да дремете, докато скривам слънцето с облаци и тропам по первазите ви. Каква идилия само, мечките спят през зимата, а хората през есента.

Още ли не сте се убедили, че аз не съм толкова страшна? Е, ще разберете, спокойно, не съм вечно мрачна и дъждовна, казах ви. Така като се замисля и като огледах, тук ми харесва и май ще се настаня по-рано от очакваното. Кажете на лятото, че може да излиза в отпуск. Аз ще предам на зимата, че тук е много приятно, но да не бърза да идва скоро. Все пак искам да празнувам Коледа със семейството си.

Зимата е много странен сезон, работи на празниците…

И не забравяй да не се даваш на есенното умърлушване!