Нещата от живота

Какво правим, когато нищо не е достатъчно добро?

Седя и си мисля колко капризни сме станали, колко сме разглезени и как винаги гледаме да не се прецакаме. Тъжно е, че се страхуваме толкова много, и по този начин скапваме толкова потенциално добри моменти, връзки и  възможности. Кога беше последният път, когато просто се впусна в нещо, без да го обмисляш? Кога беше последният момент, в който на мига послуша сърцето, а не разума?

Има една комедия с Джим Кери, в която героят му е принуден да казва „Да” на всяко нещо. Никакви откази, никакви извинения, никакви оправдания, само положителни отговори. Естествено, това го доведе до доста комични, катастрофални, тъжни и радостни моменти.  И естествено, че в живота не става така и не искам и да си помислям как би завършил един подобен експеримент на наша територия.

Поуката в случая е, че е хубаво поне от време на време да бъдем малко по-смели и да излизаме извън зоната ни на комфорт.

Там, в това мистично място, дебнат какви ли не чудесии. Там може да ви очаква любовта, радостта, ново приятелство, една студена бира, а защо не и всичко наведнъж.

ИСКАМ, НО НЕ МИ СТИСКА
Това не е просто израз, това  е диагноза. Много хора страдат от това чудо, което за щастие поне не е заразно. Катастрофално е, когато не знаеш какво искаш, а представи си какво е, когато знаеш много добре какво искаш, но по една или друга причина те е шубе да си го поискаш. Все едно да ти се пишка от 5 часа, но да продължаваш да стискаш, защото те е срам да отидеш до тоалетната.

КОЙТО МНОГО ПОДБИРА… СИ БЪРШЕ СЪЛЗИТЕ САМ
Не е лошо да подбираш плодовете, които си купуваш от сергията на пазара, но става лошо, когато започнеш да хвърляш зад гърба си чудесно узрелите, сочни праскови само защото по повърхността им има едно или две кафяви петънца. Както вече казах, нормално е да има някакъв подбор – естествен, изкуствен, по външни или вътрешни белези.

Нещата отиват по дяволите, когато и подборът вече не ви устройва и всяка потенциална любов отива под ножа, защото съвършенството е тъй недостижимо.

РАЗЛИЧИЯТА СА СТРАШНИ, А ЕДНАКВОСТИТЕ КОШМАРНИ
Защото потенциално може да бъдете наранени и да не си паснете, понеже вие  харесвате Arctic Monkeys, а човекът до вас ги определя като скучна хипстърия. Вие мечтаете да пътувате по света, а ближният иска само да се метне до Гърция през лятото.  Тогава връзката става сложна, различията непреодолими, а егото се възкачва победоносно на железния трон. Или пък, недай си боже, си пасвате твърде много, довършвате си изреченията и умирате за суши в петък вечер – тогава връзката се определя като скучна, предвидима и предварително изчерпана.

Всички знаем, че не само не е лошо да имаш определени стандарти и изисквания, когато става въпрос за избор на партньор, а дори е задължително.  Лошо става, когато очакванията за идеалния мъж няма да бъдат покрити дори от принца на белия кон, а обликът на идеалната жена е нещо средно между Анджелина Джоли и Меган Фокс с интелекта на Стивън Хокинг. Момчета и момичета, време е да се стегнем и да оценим това, което имаме, защото принцовете са измислени, заети или още в памперси, а Меган Фокс живее твърде далеч.

Ако трябва да сме максимално честни: Събуди се, Пепеляшке, изпускаш метрото!