Нещата от живота

Защото "Два монолога не правят диалог"

Къде отиде добрата стара комуникация и защо вече не можем да се разбираме кратко и ясно. В свят, заобиколен от видове, начини, опции и не знам какво още за комуникация, продължаваме да не се разбираме и това влияе негативно на отношенията ни, емоциите ни, както и в редки случаи на здравословното състояние. Едва ли има мъж, които да се похвали, че разбира приятелката си (жена си) от първата дума и че рядко му се е налагало да търси „под” текста в иначе задоволителния разговор, а също и обратното – че жената разбира мъжа си от една дума, без скрит смисъл и субтекст. Няма да навлизам в подробности за комуникацията мъж-жена, защото темата вероятно ще отнеме доста време и крайният резултат ще прилича по големина на „Престъпление и наказание”, а просто ще обърна кратко внимание към липсата на разбиране, нуждата от подтекст и къде по дяволите ви е проблемът, че не можете да асимилирате няколко кратки думи в просто изречение и да разберете какво точно искам да кажа (не персонално към вас, а по принцип)!

ТИ КАКВО МУ КАЗВАШ, ТОЙ КАКВО ЧУВА
Ей, тия хора така и не се научиха да четат и да разбират значението на думите. Едва ли има човек, на когото да не му се е налагало да обяснява и обяснява, и обяснява до момент, в който сам забравя за какво говорят.

Липсата на възприятие у отсрещния индивид създава качествени предпоставки за машинно опъване на нерви, рязко понижава рейтинга на щастието и силно стимулира двигателната функция за шамар.

И въпреки че не е доказано научно, лек трясък по кратуната на събеседника често отпушва ушите и отваря зоните за разбиране в мозъка.

ХИЛЯДИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА КОМУНИКАЦИЯ, А ПЪЛНАТА ЛИПСА НА ТАКАВА
Хайде да ви видя, ако плащахте есемесите като едно време, дали щяхте за една тема да размените 1324 съобщения за един час и 32 минути. При цена от около 40 ст. на съобщение, то сметката ви гарантираше три месеца без джобни, нови дрехи чак за другото лято и една седмица ол инклузив, ама не на морето, ами при баба на полето. И въпреки че „чатовете” в повечето случаи са безкрайни и не можем да им хванеш началото, пак не можете да се разберете. Пишете, пишете, пишете… пишете, пишете и накрая пак нищо не сте казали или нищо не сте схванали. Сега у кого е проблемът, не мога да кажа, ама определено нечие сиво вещество отхвърля чуждата реч.

В СПОРА СЕ РАЖДАЛО ИСТИНАТА
Добрият стар спор винаги събужда експлозия от разнородни чувства във всеки човек и често става основоположник на бъдещи особености при комуникацията между хората. В зависимост от продължителността, заряда и коктейла от емоции повечето спорове раждат всичко друго, но не и истина. Шанс да убедиш някой твърдоглав субект в твоето виждане и най-вече да те разбере почти винаги клони към 0, а окончателна точка на главоблъсканицата се слага в изключително редки случаи.

Кой от спорещите е прав, кой крив и кой само налива масло в огъня, никога не се разбира, но поне изважда на преден план езиковите познания, възможността да боравиш свободно със словото, а защо не и с крайниците си.

Е, как после човек да не обича да спори.

Дали схванахте идеята на тази статия или не, то аз бях дотук. Изложих си виждането, казах си мнението и кой кво видял и разбрал, остава загадка за вековете. Няма да слагам дребен шрифт и обяснения тип „няма сестра и тя не е…“, защото просто статията няма подтекст, въпреки че повечето пъти истината е в него. И никак не е лошо честичко да се присещаме за една сентенция – „Ако спориш с  идиот, не изключвай възможността и той да прави същото”.

Ако не ти се занимава, просто кажи: "Проблемът не е в теб… в компютъра ми е."