Нещата от живота

Когато заплатата ти е средна, а телефонът – три пъти по толкова

Понякога той е от провинцията, а друг път – роден в столицата. В повечето случаи има образование – дали средно специално, полувисше или висше, значение няма, защото обикновено не работи по специалността си. Обича да ходи на фитнес и тренира само в залата, защото лостовете, брат, не са сериозни. След това разпуска в лъскавите заведения – пуши наргиле, пие едно голямо, ама от по-скъпото, не се излага с червени етикети и други подобни. На другия ден след работа се отбива до мола. Магазините от нисък и среден ценови клас подминава – в тях няма какво да търси. Виж, тези с по дънки за 400 кинта са друго нещо – погледни изработката, шева, нямат мърдане.

Слага слушалките и излиза с луксозния хартиен плик. Телефонът му е последен модел iPhone или в най-лошия случай поне най-новото Sony. Струва доста, но се предлага на изплащане с договор за две години. Има оскъпяване, обаче толкова пари накуп трудно се събират. Влиза в колата, за която също е изтеглил кредит. Няма как – по-добре нова, отколкото някоя барака, която непрекъснато да има нужда от ремонт. А и не купуваш кола всеки ден, по-добре да е някоя читава марка, не е много представително да караш VW, Opel или нещо друго толкова стандартно.

Мобилният звъни. Обаждат се от банката, за да му напомнят, че трябва да внесе пари за 42-инчовия телевизор, който купи на изплащане, но пък без оскъпяване. За 10 месеца и си го маха от главата. Питат го дали е доволен и от кредитната си карта. Разбира се, че е доволен! Доскоро лимитът й беше 1000 лева, но от няколко месеца вече е 2000. Първите не стигат до никъде. Плащаш си фитнеса, вноската и сметката за телефона, вноските за часовника и колата… и заплатата свършва. А има още толкова разходи през месеца – тренировките не могат да протичат нормално без добавки, протеинови закуски, поне по един фреш на ден. Отделно трябва да се плащат и вноските за таблета и флашката с мобилен интернет, които от мобилния оператор му предложиха на специални цени, защото е лоялен клиент.

Да не говорим, че и колата трябва да се поддържа – спирката на метрото е точно до офиса, ама какво ще ходи да се бута с всички сутринта.

Майка му скоро има рожден ден. Вече й е поръчал аксесоари от една готина марка, която я спряха в България, но има една позната във Франция, която ще му ги изпрати. Не са много евтини, обаче са много качествени. Има и дете – едно на брой. Научил го е да харесва само маркови стоки, нищо че е на 9 години и едва ли разбира разликата. Отглеждането му не е евтино, когато от раниците до маратонките всичко има или три ленти, или представител на семейство котки, или някое дори по-завъртяно лого, защото тези взеха да стават много масови.

Понякога той остава без работа. Тогава започва да търси много внимателно следващо кариерно поприще и не се хваща на какво да е, нищо че има семейство за гледане. Съпругата му работи малко повече, включват се и родителите от двете страни, за да помогнат на „младите”. Защото нито може да спре да ходи на фитнес и режимът да отиде на вятъра, нито може да върне купените на кредит стоки.

Той е измислен герой. И реален. Казва, че купува само това, което му е необходимо. Казва, че скъпите стоки са инвестиция за в бъдеще. Но веднага щом излезе по-нов модел от нещо, бърза да се сдобие с него.

Той има вкус и висок стандарт на живот. Но няма средства, за да ги поддържа. Затова на помощ идват бялата карта, лизинговото пазаруване и всякакви подобни благини, приближаващи „човека от средната класа” до „висшето общество”. А взетите назаем пари се увеличават все повече и повече. Докато в един момент стане невъзможно да бъдат върнати.

Стремежът към това, което той няма, води до пристрастяване. Защото всеки може на хубавото. Кога обаче се преминава границата от истински необходимото към това, което може да бъде определено като прищявка?

Той е измислен герой. И реален. Огледайте се, може би в този момент стои точно до вас. Или по-лошо: завършва прочитането на този текст.

А колко всъщност струва щастието?