Нещата от живота

Бърз преглед на най-ефективните спирачки, а именно тези, които Майката природа сама ни е дала – страховете

Докато джип ме качваше с 10 км/ч нагоре по склон с наклон около 30% (на мен ми се виждаше поне 70), аз трябваше да се „насладя“ на гледката от една платформа в Родопите. Откакто се помня, се ужасявам от возенето в коли и от височините – можеш да си представиш какъв ефект имаше върху мен комбинацията от двете. Докато останалите пътници се кефеха на приключението, моя милост стискаше очи и си повтаряше наум, че това не е последният ѝ ден на земята. Идилия. А гледката не струваше. Не и след тези мъки. Какъв беше смисълът тогава?

Напоследък е модерно всеки да прави по нещо в името на борбата си с някакъв страх (говорим наистина да го прави, а не само да разправя насам-натам, че го прави). Aз поне редовно излизам с този номер, имам свидетели. Катеря се по чукарите, уча се да шофирам, не светвам лампите нощем, когато отивам да си взема чаша вода… и после с часове не мога да заспя, защото бебето на Франкенщайн от първия сезон на American Horror Story ще дойде за мен. Хайде стига глупости, а?

Естествен стремеж на хората (интелигентните – важно уточнение) е да стават все по-добри версии на себе си всеки ден – да мислят, да учат, да приемат предизвикателства – но често се случва да вплетат в представата си за растеж игнориране на най-базови инстинкти, които казват „не“.

Крайно време е да се научим да правим разлика между ситуациите, в които се налага да проявим характер и да се надскочим, и онези, дето само ни мъчат, но не водят до нищо. Понякога те са едни и същи и това, което ги различава, са само участниците в тях. Прост пример – ако някой се страхува да говори пред публика, ужасява се само от мисълта, устата му пресъхва, мислите му отиват на ваканция, но пък се налага да го направи… ами просто се хваща, репетира до дупка и излиза на подиума, мамка му. Между другото похват, за който наистина не вярвах, че работи, ама се оказа доста добър, е да си представиш хората от публиката голи, докато говориш. Така със сигурност те ще имат по-сериозен повод за притеснение от нас. Това – в кръга на шегата (… дали?).

Тук на помощ на останалите обаче идва едно много простичко правило, което ни разкриха още на една от първите лекции по социална психология (внимавай, сега идва голямо разкритие!)… Хората са различни и това е така, за да им служи. Не си изненадан? Ще ти кажа още. Това не са банални простотии, с които да ти замажа очите, а факти, на изследването на които някои учени са посветили живота си. Според тях

да опознаем себе си, колкото може по-рано, е ключово, за да можем да вървим по най-удобната за нас пътечка на живота.

Ако сме интровертно настроени и ценностната ни система е по-скоро обърната навътре, отколкото навън, няма никакъв смисъл да се впускаме в начинания, които ще обърнат света ни с главата надолу. Това не означава, че не трябва да си поставяме високи цели – не, в никакъв случай. Просто, съобразявайки се със себе си, можем да открием нещата, в които ще напредваме с много по-малко усилия, отколкото трябва да вложим в онези, от които, да кажем, се ужасяваме.

Дотук с примера – разбрахме, че страхът понякога е естествена спирачка. Сега се сети за всички онези свои ирационални опасения, които те държат буден през нощта, ако някой джигит изсвисти под прозореца ти и те събуди. Аз имам много такива, не може и ти да нямаш. Извикай ги в стаята. Представи си ги. А сега се ощипи. Силно, така, че да те заболи. Прави го всеки път, когато се изпълниш с натрапчиви притеснения, които не водят до никъде – рано или късно ще ги изплашиш и те ще се покрият (или пък ти ще се покриеш целият в синини и ще дойдеш за мен със запалени главни и сопи…). Сериозно – така сме устроени дори на подсъзнателно ниво. Ако нещо ни причинява болка, се изолираме от него – принцип на оцеляването е.

Само внимавай откъде произлиза страхът ти – ако е от мечката, която реално те преследва, докато къмпингуваш в гората, щипането май няма да помогне. Единственият начин да се изолираш от страха си в случая е… да бягаш, колкото можеш. Или да се направиш на умрял, ти си решаваш…

И не забравяй – най-много се пази от самия себе си.