Нещата от живота

Иначе дали виждаш гениално произведение на изкуството или бял квадрат... само ти си знаеш

В свят, в който употребата на лежанка и plus sizeсутиен определя популацията, да бъдеш духовно извисен (тоест да подготвиш набор от изказвания и тоалети, които го предполагат) се превърна в най-модерния начин да покажеш, че си различен от „масата“. Желанието за идентификация на младите, а и не толкова младите индивиди изрита старите, златни субкултури – метъли, скинари, хипари и т.н., за да направи място на чисто нова генерация псевдо арт ентусиасти.

„Арт“ обаче не се става току-така – духовното извисяване не е на две дискографии и една чаша с Дали разстояние. Пътищата са два: Раждаш се „научен“ или Учиш, за да се „родиш“.

В първия случай ти трябват подходящи гени, а във втория значително количество литература, която да те подтикне към метафорични въжделения по отношение на света. Естествено само четене не е достатъчно – подусловията на това да придобиеш арт аура на по-късен етап от живота си са повече от тези на дългосрочен договор с Мтел, а крайният им сбор пак сочи едно – ако не си се родил с таланта да правиш изкуство, то се раждаш с качествата да го разбираш. Дори мама и тате да са те приспивали с Рахманинов, всичките им опити да те направят чувствително детенце биха ударили на камък, в случай че си наследил дядо си Гошо – бивш милиционер и настоящ счетоводител.

Бедата идва, когато изкуството започне да се снишава, за да бъде разбрано.

И тъй като по този начин твърде много хора попадат в заблудата, че го разбират, резултатът е десетки двойници на Шинейд О’Конър, с шалвари, чибуци и ни най-малка представа коя е Гъртруд Щайн, кръстосват улиците като надути еднорози в човешкия свят.

И в случай че се колебаете дали познавате оригинал или репродукция, може да направите една бърза справка:

THE COLIBRI BUG

За който не схваща метафората – това са онези насекоми, които, пърхайки, връхлитат петуниите лете и поразително напомнят на колибри, но са толкова ъндърграунд, че името им дори няма еквивалент в повечето езици, а малцина от вас са загрели за какво иде реч. Няма проблеми – точно това е целта. The colibri bug people дават мило и драго да пораждат недоумение у околните с демонстрация на свръх ерудиция. Тя обикновено е под формата на лишени от стойност откъслечни факти, назубрени на излизане от къщи. Само да приличаш на колибри никога не е било достатъчно…

АНОНИМНИ АРТОХОЛИЦИ:

Тайничко чете Лорка преди лягане и може да изработи тримачтов кораб от станиола на цигарите си, но никой във фейсбук не предполага за това. Наистина разбира европейското кино. Умее ловко да избърше сълзите си секунди преди завесата да падне, а след това невинно ти се ухилва и предлага да продължите вечерта с бира и кебапчета в „Двата лъва“.

ДЕТЕТО:

Обикновено сбъдва дългогодишната си мечта да учи в НХА / НАТФИЗ / НМА или планира да го направи дори след втория неуспех на кандидатстудентските изпити. Дори на 50 детето си остава дете. Нещо в аурата му кара шалварите и чибуците да изглеждат точно на мястото си. Дори да не знае коя е Гъртруд  Щайн, може да я нарисува по описание с помощта на кафе на прах и пръсти. Никога не зацепва мръсните вицове, а в случай че това все пак стане, е най-рано след час и му коства двайсет минути задушаващ смях, съпроводен с червене, пляскане и леки телесни повреди върху разказвача.

ДУШИЧКАТА

Твърдо е решил, че ще става арт и неуморно се лута между гореизброените „А“-та, но е изтеглил най-кофти жребия – може по малко от всичко, но достатъчно – от нищо.

Д-Р ДЖЕКИЛ И МИСТЪР ХАЙД

Или иначе казано – Циникът. В състояние е да намери кусур дори на Майка Тереза и последното, което би ви хрумнало за него, е, че се увлича по изтънчени занимания. Визията и словесният му репертоар спомагат заблудата да бъде пълна – стопроцентов антипод на всичко, което си представяш, когато чуеш арт. До момента, в който не се появи д-р Джекил. Тогава неусетно прощаваш изцепките, благоговеейки пред таланта му.

ГИДЪТ

Наистина разбира от арт и прави разликата между лапис лазули и обикновено кобалтово синьо в ренесансовите картини. Не притежава конкретна дарба или скромничи, защото го е страх, че никога няма да е велик колкото Великите, чието творчество познава по-добре от майка си. 

Изкуството за него е дом, любовница и религия и е достигнал такава хармония със света и себе си, че Далай Лама би се изтървал да му завиди.

И за да обобщя всички тези скици и да улесня разпознаването – разликата между оригинала и репродукцията винаги личи по подписа.

Виж как арт подходът може да превърне дома ти в любимото ти място за освежаващ релакс и то почти безплатно…