Нещата от живота

"Наше лошо нема" или защо е готино да си българин

Нали знаете онова топло, пухкаво, уютно чувство, което се настанява у вас и започва блажено да мърка, когато нещо ви е мило, когато ви е хубаво. Чувствам се така, когато съм в ресторант, умирам от глад и видя, че храната ми пристига. Познато чувство, нали? Това са онези малки неща, които те карат да обичаш света, в който живееш. Онези малки радости, които правят всичко по-поносимо.

В нашата мила татковина животът е труден и често се чувстваме тотално прецакани.  Трябва да запомним едно – държавата е кофти, но родината не е. Българският манталитет не е най-добрият, но духът ни си го бива.

Ето от такива неща ми става готино, от нашите мили български черти и абсурди, които често лепват най-глуповато-доволната усмивка на лицето ми. Но какви сме ние всъщност? Гледна точка, брат.

УЮТНО НАСТАНЕНИ ИЛИ ВИДИМО НАБЛЪСКАНИ

Мило или клаустрофобично ви става, когато гледате как съседът си мие колата пред блока, а бабата от третия етаж тупа килима от терасата?

Да, когато някой на 8-ия етаж кихне, от първия му казват „Наздраве”, но едно пространство никога не е малко, когато става дума за спортната гордост на България. В домовете ни е като в метрото в пиков час – винаги има място за още един.

Доказано е, че спортът сплотява, той сплотява и нашата нация. Защото не е никак лошо да настръхваш от вика „Българи юнаци!”. Футбол, волейбол, тенис, няма значение какво е. Важното е трибагреникът да се вее, компанията да е пред телевизора и масата да е сложена.

ХРАНАТА ПРАВИ БОРБАТА ИЛИ ОПРЕДЕЛЯ СЪДБАТА

Като заговорих за маси, няма как да минем без храна в този текст. Българските манджи са национален манталитет. Нали знаете как казват, че не си истински българин, ако нямаш шкаф, пълен с торбички, и кутия от сладолед в хладилника, пълна със сарми.
Истински българин си, когато ти става мило при вида на някой от следните кулинарни върхове: шопска салата, шкембе чорба, таратор. Неслучайно си имаме бойната реплика „Нарежи салатата и сипи по ракия”. С умиление си спомняме за градината на баба и доматите, които не бяха ГМО. Салатката връща българина към едни по-прости времена, когато нямаше СПА, а само парник в градината на село. А шкембето, люто, горещо и тараторът в чаша си остават по-добро средство за борба с лошото и от аспирина на Али Ръза.

ЕЗИК СВЕЩЕН ИЛИ ЦЪКАНЕ С ЕЗИК

Българската реч омайна, сладка е още един повод да ни става топло на душите.

Колкото и езици да знаеш, българският винаги ще ти потрябва и ще се окаже незаменим. Я някой ще те засече на кръстовището, я ще си удариш малкия пръст в дивана.

Няма нищо по-отпускащо от това да предадеш „най-добрите си пожелания” към някого или нещо на майчин език. Няма смисъл да цъкаме с недоволство срещу диалектите и да се нападаме на езиково ниво. Какво по-яко от това да можеш да кажеш едно и също нещо по няколко начина? Стирка или моп, простирам или проскам, взимам или забирам, човек или чуйек – ти си решаваш и точно там е якото.

ТЪПО УПОРИТИ ИЛИ БЕЗКРАЙНО ИЗДРЪЖЛИВИ

Мило ми става и от упоритостта на българина. Чудя се как издържаме в този адски климат, който се е настанил по нашите географски ширини. През зимата е е*аси клинчът и снегът винаги пада изненадващо, през пролетта се отварят гигантски кратери, чийто произход никой не може да установи, лятото е е*аси жегата, а през есента времето е много депресиращо, защото „абе, лятото на морето не беше чак такава жега”.

Българите сме готини. Ние сме пичове, на които им трябва малко, за да са щастливи. Достатъчно е да те пуснат да пресечеш на пешеходна пътека. Ти веднага се усмихваш и започваш да ръкомахаш мило на шофьорите срещу теб. Виждате ли, толкова сме учтиви, че дори благодарим, когато ни предоставят онова, което ни се полага по право.

Както всяка монета си има две страни, така и българското си има своите позтиви и негативи. Всичко зависи от гледната точка и затова не бива да се срамуваме от Бай Ганьо, чушкопека и лютеницата – в края на краищата всички сме имали близки срещи с тях.

Колкото хора, толкова и гледни точки. Виж разказа на Габи за Бай Ганьо 2015.