Нещата от живота

Горещото улично изкуство на горещите индивидуалности

Тази статия е посветена на всички диваци, хипари, клошари, вакханки, самодиви, обитаващи самотните острови, мрачните улици, безлюдните плажове и гъстите гори.  Ако не разпознаваш себе си сред изброените, може пък да намериш вдъхновение в някое от техните послания и дори да се открехнеш към свои собствени, които светът отдавна търси.

И така, както навремето в 7-и клас ни караха да правим анализи на литературни творби и започвахме да ги „разнищваме” още от самото им начало, така ще направим и ние с теб. Започваме именно от заглавието. Защо дзен? Защо пламък? Как поддържаш изкуството на огъня и какво означава това? Ако те вълнуват тези мистични въпроси, ние с удоволствие ще ти дадем отговори, пречупени през нашата призма и светоглед.

„Дзен” е течение в махаяна будизма, т.е. може да се разбира и като учение, което поставя на централно място самоосъзнаването на един човек, както и неговите прозрения спрямо сегашния момент. Също така може да бъде и практика, която се изразява чрез медитация или успокояване на духа и тялото. Когато някой каже: „той/тя е много дзен”, се подразбира, че той/тя е осъзнат, смирен и одухотворен. Съчетахме „дзен” с пламък, защото искаме да ти покажем, че мъдростта е  пламъкът, в който  трябва да се вгледаш, за да преоткриеш себе си. Той е онзи, който гори и олицетворява живота, докато не изгори. Въпросът е: как ще поддържаш  този пламък, преди да се превърне в пепел?

Тук е моментът да споменем за същността на днешното ни огнено занятие! Ще ти разкажем на драго сърце за едно изкуство, което в известна степен крие рискове. В същото време пък е по-зареждащо от час бягане по парковете, две кафенца с пет цигарки на моабет с приятели и други подобни. Става въпрос за т.нар. пой. Може и да си чувал, може и да не си, но е факт, че първите, които са практикували пой, са били маорите от Нова Зеландия. Самата дума означава „топка” на маорски.

В началото жените са въртели тези топки, за да бъдат гъвкави в ръцете и китките си, а мъжете, за да развият сила и координация. След това постепенно тези практики станали традиционни танци основно при жените.

Днес пой е станало хоби за много хора по света, които искат да тренират издържливостта на ръцете си, както и да усетят пламтящия огън около тях. Повечето такива почитатели може да намерите по улиците, градинките и парковете, което ни навежда на мисълта, че това е едно улично изкуство, изразяващо свободолюбивия дух и безграничността на хората.

Пой е форма на жонглиране, затова може да видиш как едни човечета въртят повече светещи пойове, втори – как ги палят (потапят се в запалима течност), а трети – как си ги правят сами (от платнени чорапи и тежести, поставени вътре). Изображенията, които се получават, са изящни, красиви, отсечени, особено с огъня се получават невероятни и уникални  „картини”, които можеш да заснемеш с фотоапарат (примерно).

В момента има доста артисти, които са сформирали трупи и вземат обикновено участия в различни обществени събития, концерти и фестивали. Едни от тях (може да ги проверите във Фейсбук) се казват „Дивинитас” и са доста атрактивни млади, талантливи огнени изпълнители. Ако ти е интересно да видиш клипове, публикувани от цял свят – се присъедини към обществената група във Фейсбук: “Poi Chat”, където можеш да видиш основни бейсъци на въртене, както и някои техники. А пък непрофесионалистите, които го правят най-вече за кеф, може да ги срещнете на централна улична площадка.

В София най-често въртят пред „Народен театър” (като всеки четвъртък се събират там да палят пойовете си заедно). Техните пърформанси са фрийстайл, показващи ясно индивидуалността им и  открояващи свободното им самосъзнание.

За това поддържай изкуството на огъня, бъди дзен, докато пламъкът гори, слей се с изначалната стихия и след това ще разбереш, че нейният заряд е изключително мощен!

А сега ще пробваш ли да повъртиш с нас?

Ако си в търсене на още арт по улиците, отбий се на някоя от деветте софийски локации, където ще свирят гостуващите лондонски улични музиканти. Ще е магическо!