Нещата от живота

Ако стените можеха да говорят, какво ли щяха да ни разкажат...

„Опознай родината си, за да я обикнеш” е казал Алеко Константинов, което си е доста амбициозно начинание. Първата стъпка към опознаването на родината може да започне с опознаването на града, в който живееш. Знаеш ли откъде са се взели жълтите павета или коя е най-старата църква в София? Знаеш ли кои са забравените кина на столицата и къде са живели големите български писатели? Знаеш ли по какъв повод е построен НДК и кои са театрите, които не присъстват в програмата? Софийските потайности ще ти разкаже или ще ти напомни някои интересни факти за историческите и съвременни места в София.
 

КЪЩАТА МУЗЕЙ НА ИВАН ВАЗОВ

„Из прозореца си южен

всякой ден като поглеждам,

мощна Витоша съглеждам

в плащ зелен ил теменужен.“

Къщата музей на именития български писател се намира на ъгъла на улиците „Г. С. Раковски“ и „Иван Вазов“. Около седмица след смъртта на Иван Вазов през септември 1921 г. министърът на просвещението в правителството на Стамболийски Стоян Омарчевски внася в Народното събрание предложение домът на писателя да стане литературен музей. Пет години по-късно сградата, в която Вазов е прекарал най-плодотворните си години, действително става първият български музей на литературата с уредник Елин Пелин. Тази година къщата има своя сто и двадесет годишен юбилей. Вътре грижливо са запазени личните вещи на писателя, негови награди и подаръци, а в двора отпред се е поместил ресторантът Checkpoint Charlie. За съжаление единствената възможност да бъдат съхранени някои от най-значимите от историческа гледна точка сгради у нас, се оказва отдаването им под наем на заведения. Въпреки това домът на Вазов е добре поддържан и отворен за посетители пет дни в седмицата (без неделя и понеделник). 
 

ЯВОРОВ

„Ден от пролет. Шир зелена,

ей я – дъха съживена, –

   топла влага се струи;

а унесено студена

   димна Витоша стои.“

Къщата-музей на Яворов на улица „Раковски“ № 136 има бурна и в края на краищата трагична история, подобна на тази на големия поет, прекарал последната година от живота си с Лора Каравелова там. Сградата никога не е била собственост на Яворов, а двамата с Лора са живели там под наем на втория етаж, преди трагичните събития довели до нейната смърт и неговото ослепяване на 29 ноември 1913 г. През следващите единадесет месеца поетът живее на улица „Солунска“, докато на 29 октомври 1914 г. не слага край на живота си.

Къщата сменя многократно собствеността си, като бива препродавана между близките на Яворов, държавата, фондация „Отворено общество“ и в крайна сметка през 2009 г. е закупена от Масонската ложа в България.  Оттук нататък бъдещето на къщата е неясно, като различни слухове твърдят, че там ще бъде отворено кафене, че ще бъде разрушена и построена наново или че новите й собственици просто чакат да се разруши от само себе си, за да разполагат с мястото. Въпреки неясното си бъдеще къщата-музей  функционира и предлага на посетителите да се запознаят с личната библиотека на поета, оръжейната му колекция, част от ръкописите му и оригинални фотографии на него и семейството му.
 

ВАПЦАРОВ      

                      

Домът на поета Никола Вапцаров се намира в жилищна кооперация на улица „Ангел Кънчев“ № 37 до НДК. В тази къща Вапцаров е живял през последните две години от живота си от май 1940 до 4 март 1942 г. заедно със съпругата си и семейството на брат си. В този малък апартамент, докато пише едни от най-силните си стихотворения след издаването на стихосбирката „Моторни песни“ и редактира вестник „Литературен критик“, поетът се бори срещу фашизма, което ще доведе до осъждането му на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу немските войски.

През 1952 г. семейството на Вапцаров дарява жилището за къща-музей, който е официално открит през 1956 г. Днес на 4-ия етаж на жилищната кооперация на „Ангел Кънчев“ можете да намерите документи, снимки и картини на поета и неговите тетрадки с ръкописи – „Сивата“, в която са ръкописите на „Моторни песни“, „Синята“, с незавършената му втора стихосбирка, „Розовата“ с детската поема „Влак“ и „Кафявата“ с „История“.
 

ДИМИТЪР ДИМОВ          

                                

Ако се разхождате по тихата улица „Кръстьо Сарафов“ в квартал „Лозенец“ и стигнете до старата жилищна кооперация с номер 26, можете да надникнете в един невероятен апартамент. Димитър Димов е живял на този адрес от 1949 г. до смъртта си през 1966 г. Двустайното жилище събира в себе си огромната му библиотека с научни книги и световна литературна класика и лабораторията му – микроскоп, везни, химикали, епруветки – известният български писател по професия е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни.

В хола, освен колекцията на Димов от над 2500 заглавия, е запазено и работното му място в автентичния си вид. На бюрото са любимите му цигари „Слънце“, а в пепелника още седи пепелта от последната му цигара. Единственият детайл, загатващ за личния му живот, са портрети на двете му дъщери – Сибила и Теодора.
 

ПЕНЧО И ПЕТКО СЛАВЕЙКОВИ

„Во стаичката пръска аромат

оставена от тебе китка цвете,

тоз аромат душата ми в мечти

при теб унася, свидно мое дете.“

Точно до къщата-музей на Яворов, в сградата на „Раковски“ № 138, се намира къщата-музей на Петко и Пенчо Славейкови. Бащата и синът никога не са живели на този адрес, но внучката на Петко Светослава Славейкова решава да отдаде апартамента си, за да събере всички техни вещи от къщата им на площад „Кафене баши“ (сега „Славейков“) и да пресъздаде атмосферата на работните им кабинети. В къщата-музей на „Раковски“ се пазят личните библиотеки на Петко и Пенчо Славейкови, оригинални фотографии на цялото им семейство, таблото с ликовете на всички народни представители, участвали във Великото народно събрание през 1879 г., сред които е Петко Славейков, както и  дървената маса, на която е подписана Търновската конституция.

Къщите-музеи на българските писатели и поети са отворени за посещение от вторник до събота, като всеки последен четвъртък от месеца входът е свободен. Изключение прави само къщата-музей на Христо Смирненски, която е в окаяно състояние и е затворила врати от 2004 г. насам, а експозицията е пренесена във фондохранилището на Националния литературен музей.

Националният литературен музей предлага и виртуални обиколки на страницата си http://nlmuseum.bg/.

Разказахме ти още и за алтернативните театри в София. Помниш ли ги?