Жена – това звучи гордо

Че на жените трябва да се възхищаваме всеки ден, а не само на 8 март, е ясно. И все пак датата е чудесен повод да се сетим за някои жени, без които светът нямаше да е същият. Петте жени, които събрахме тук, ще те вдъхновят и мотивират.

Малала Юзафсаи

Малала е онова смело момиче от Пакистан, което се бори за права на образование на жени и което преживя опит за убийство от талибаните за дейността си.

Младата Малала се вдъхновява от баща си, които е свързан с образователната  и училищна дейност в техния регион и който

изповядва либералните идеи за участието на жените в образованието.

За да разпространява идеята за възможност на жените да учат, Малала поддържа видеоблог, в който разказва за живота в Пакистан. Притеснени от популярността на тезата ѝ, талибаните спират училищния автобус, с който тя се прибира към вкъщи, и я прострелват в главата. Малала успява да се възстанови от раната и  днес учи философия, политика и икономика в Оксфорд и продължава да се бори за правото на образование чрез участието си в много инициативи по темата.

Тя е и най-младият носител на Нобелова награда за мир, която получава едва на 17.

Вирджиния Улф

Вирджиния Улф е една от жените, които променят литературата и изкуството с оригиналността на творбите и личността си.

Вирджиния израства в интелектуално и сплотено семейство, в чийто приятелски кръг са много от светлите умове на времето в Лондон. По-късно в университета тя отново попада в компания на млади интелектуалци и артисти, които искат да подложат на съмнение викторианското благоприличие, характерно за епохата, известни като кръга Блумсбъри. Сред младежите е и бъдещият съпруг на Вирджиния Ленърд Улф.

Двамата имат силна емоционална и творческа връзка и заедно правят издателство, с което публикуват и нейните книги.

Улф акцентира върху женските персонажи и тяхната гледна точка към света и допринася за мястото на жените в литературата както като автори, така и като персонажи.

След смъртта на родителите и сестра си Вирджиния започва цикли на депресия и биполярно разстройство. Трагични събития и житейски проблеми отключват тези състояния у нея и водят до самоубийството ѝ през 1941 г.

Ирена Сендлерова

Ирена Седлерова е родена в лекарско семейство във Варшава. Първо учи право, но после се насочва към хуманитарни науки и се занимава с педагогика в един от филиалите на дома за сираци на Януш Корчак. Още в младостта си Ирена е непримирима със социалната несправедливост и антисемитизма.

Когато в университета, в който учи, слагат специални отделени места за евреите, тя сяда до тях в знак на протест срещу ксенофобията.

Дейността ѝ става все по-социално насочена, като основно се занимава със здравеопазване и деца. Когато започва немската окупация в Полша, Ирена е здравен работник. Въпреки забраната да се оказва помощ на пострадалите евреи тя и нейният екип не спират да го правят. По това време започва и мисията ѝ по спасяването на еврейски деца от концлагерите. Под прикритието, че оказва медицинска помощ на хора с тежки заразни болести (което в действителност и прави), Ирена и нейните колежки започват да изнасят деца от лагерите. След извеждането им следва издаване на фалшиви документи и настаняването на деца в полски семейства или сиропиталища.

За няколко години Ирена спасява 2500 еврейски деца, като в специална криптирана картотека записва информацията за тях, за да може след войната да ги събере с родителите им.

Преди избухването на Варшавското въстание картотеката е затворена в бутилки и заровена в една градина. По-късно е възстановена почти напълно и оцелелите родители на спасените деца са открити.

За дейността си по време на войната през 2007 Ирена е номинирана за Нобелова награда за мир, която обаче е присъдена на Ал Гор.

Мария Кюри

Варшава е роден град и за може би най-известната жена в областта на науката – Мария Склодовска (Кюри).

Мария е родена в семейство на учител по физика и математика. Когато баща ѝ е уволнен от едно от училищата, в които работи, а лабораторията там затворена, той носи материалите у дома си и инструктира децата си как да си служат с тях. Това е първият допир на Мария до науката, на която тя ще посвети живота си. Семейството им има скромни средства и не може да си позволи образование на децата, затова Мария предлага на сестра си Бронислава да работи и да я издържа, докато тя учи, а после Бронислава да направи същото за нея. Сестра ѝ се съгласява и заминава на обучение в Париж. Докато работи като гувернантка, Мария иска да посещава курсове във Варшава, но ѝ е отказано, защото е жена. Тя се записва в така наречения „Летящ университет“ – нелегално висше учебно заведение, което допуска жени.

За да продължи обучението си, сестра ѝ я убеждава да се присъедини към нея в Париж. Там, докато учи и едновременно с това преподава физика и химия, Мария среща  бъдещия си съпруг Пиер Кюри, човек, с когото споделят любопитството и любовта към науката. Съвместният им труд води до много научни открития, сред които на елементите полоний (наречен на родната Полша) и радий (от Ra – лъч, лъчение), както и на радиацията.

През Първата световна война Мария Кюри и дъщеря ѝ Ирен организират над 200 подвижни и стационарни рентгенови лаборатории за преглед на ранени войници.

Въпреки успехите им минават години, преди Мария Кюри да получи признание както в Полша, така и във Франция. Тя дълго иска да се върне в родината, учи двете си дъщери на полски език, но тъй като е жена, академичните и научните ѝ възможности са силно ограничени във Варшава. Във Франция пък често е дискриминирана като чужденка и е

призната едва след Нобеловите си награди – първо за физика, а после за химия

(освен първата жена, носител на престижната награда, Кюри е и една от само двамата души, които получават наградата в две различни области).

Заради продължителното си излагане на радиация без предпазни средства Мария Кюри заболява от левкемия и умира в санаториум във Франция. Делото ѝ е продължено от дъщеря ѝ Ирен Кюри и съпруга ѝ.

Уангари Маатаи

Във време на глобално затопляне и предстояща екологична криза делото на Уангари Маатаи изглежда още по-значимо. Уангари е родена в Кения, но получава възможност да учи в САЩ, а после в Германия. Дисциплините, с които се занимава, са биология, химия, а по-късно и ветеринарна медицина.

Сред завръщането си в Кения тя установява, че голяма част от проблемите в държавата са свързани с обезлесяването на цели региони,

и така се заражда идеята за създаването на Движението на зеления пояс.

Идеята е чрез залесяване да се предотврати безводието и превръщането в пустиня на големи земни площи.

Когато съпругът на Маатаи влиза в политиката и става депутат, това е повод да се издейства финансиране на проекта, като по този начин Маатаи се опитва да реши и проблема с безработицата, като много хора биват наети да садят дървета. Инициативата се разраства и няколко години по-късно и други африкански държави се присъединяват към нея, създавайки Панафриканска мрежа на зеления пояс.

Освен със зелените си дейности

Маатаи е активен защитник на правата на жените и носител на Нобеловата награда за мир през 2004 г.

Ето и кои са жените, вдъхновили легендарния Кристиан Диор

8 от най-любимите ни майки в литературата

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв