Нещата от живота

Обелка от ябълка или наблюдателна кула, плаващ магазин или концертни зали от бъдещето

По подразбиране архитектурното пространство трябва да въплъщава отношение към света наоколо. В общия случай обаче този подход се заменя единствено от добър дизайн. Той рядко е достатъчен – в преследване на невиждани форми и изпипани детайли архитектите често забравят за посланията, емоциите и онази вечна необходимост от човъркане в предназначението на сградите, променяща драстично мащаба на тяхното значение. Слава богу, все още има кой да осъществява проекти, базирани предимно на философия.

FUJI KINDERGARTEN
Токио / 2007

Ако се намираше в България, тази детска градина щеше да е незаконна, защото не разполага нито със зелени площи, нито със система за вентилиране на помещенията. Вместо това, като един истински социален проект, заведението буквално учи своите малки на ръст обитатели на специално поведение към средата и на куп други интересни неща, които формират силно чувство на общност у хлапетата (например, това как с общи усилия да се налее вода от ръчната помпа, монтирана по средата на площадката). Обичахме сградата, казват авторите Такахару и Юй Тезука за старата детска градина на същото място, която трябвало да реконструират. Впоследствие забелязват, че сградата е с форма на тясно бунгало, с блокирани дълги коридори и с… кофи по пода вътре, събиращи водата от протеклия покрив! Така през 2005 заедно с възложителите Тезука се договаря да проектират чисто ново ОДЗ, изобилстващо от прости, но уникални решения, улесняващи както децата, така и педагозите. За начало архитектите увеличават площта на комплекса почти два пъти, усвоявайки целия му покрив под формата на дървен дек с наклон навътре към центъра на вътрешния двор. От съображения за сигурност нивото на тази своеобразна тераса е едва на височина 2,20 м от терена, а в общия случай парапетите за нейното обезопасяване са заменени от непрекъснат скрит широк улук, в който децата сядат с удоволствие. Друг характерен момент е, че задънените улици в сградата са избегнати хитро с помощта на затворено кръгово разпределение, позволяващо запазването на трите големи наследени дървета зелкова (вид японски бряст). Освен към подрастващите и растителността обаче Fuji Kindergarten има отношение и към управленския персонал. Той губи своите кабинети, за да получи просто ъгли от плана – търсен начин директорите да бъдат по-близо до поверените им малчугани в случай на опасност.

OPEN-AIR-LIBRARY
Магдебург / 2009

Учебникът по Обществени сгради, предназначен за общия лекционен курс на студентите от специалността Архитектура, казва, че най-удачното изложение за читалнята в една библиотека е северното. При невъзможност за такова се прибягва към източното. Освен това е препоръчително помещението да гледа към тиха паркова среда – класика, видна и в случая с Народната библиотека и Докторската градина в София. Базираната в Лайпциг група KARO решава да промени тези иначе общоприети изисквания без да ги отрича напълно, като същевременно осъществява сериозен урбанистичен и социален експеримент. Инициативата за библиотека (или по-скоро читалня с рафтове за книги и сцена) на открито се ражда през 2005 като катализатор за съживяването на изоставен бивш индустриален район в югоизточен Магдебург, характерен с висока безработица и ниска гъстота на обитаване. Не без помощта на местното население за около два дни KARO успяват да направят макет на проекта си в реални размери от малко над 1000 взети назаем празни каси за бира. Избират точно този градивен елемент не заради любов към пивото, а с идеята за реминисценция за повторната употреба на материали, застъпена от модернизма. Резултатът: инсталацията е забелязана – като начало само от ентусиастите, живеещи в квартала, които без да се бавят отварят в съседство читателско кафе и преустройват изоставен магазин наблизо в книгохранилище със заемна. Към днешна дата фондът му наброява над 20 000 тома! Същинската реализация на обекта обаче се нуждае от реално финансиране. Получава го от немското правителство през 2006 в размер на €325 000, за да отвори официално врати през юни тази година. Оттогава предоставя четивата си денонощно и безвъзмездно – без каквато и да е регистрация или легитимация. Връщането на книгите от читателите е изцяло доброволно, а ако човек не върне книгата, която е заел, е желателно поне да остави своя собствена на нейно място.

MUZIEKGEBOUW
Амстердам / 2005

Холандия сякаш е люлка на древна цивилизация, подлагаща под съмнение догмите на целия утвърден Западен свят. Може би затова след конкурс, проведен преди 12 лета, през 2005 норвежците от 3XN реализират именно там голяма концертна зала с ясната цел тя да подслони две съвсем различни по своето естество музикални институции: BIMhuis за джаз и импровизации от една страна и Ijsbreker за съвременна музика. Сградата представлява композиция от две чисти призми, частично обединени със силно изявен светъл покриващ елемент. Идеята е за интеграцията и безпроблемното съжителстване на различните музикални стилове, техните представители и почитатели под един покрив. Големият прозрачен обем на Ijsbreker, обърнат на запад към пристанището на града, освен обслужване и комуникации, съдържа същността на комплекса – зала за симфоничен оркестър с капацитет от 800 места. Казано на професионален език, избраната пространствена конфигурация е тази на кутия за обувки, но без обувките – прост паралелепипед с доказани още от Ренесанса качества. Сцената тук е отворена, без преграда или преход, дори не е повишена. Основното ниво на залата е без надвишение, в дъното и по страните й откриваме балкони. Ако всичко това звучи сухо, сега е моментът да запалим лампите – интериорните акустични пана на залата позволяват постоянна цветова промяна на допълващото осветление по стените, почти като в дискотека. Втората или по-малката зала за джаз и импровизации не разполага с такива глезотии. Тя се крие в тъмната плътна призма от юг и всъщност е камерна зала за 300 човека. Уникалното при нея е гърбът на сцената й, представляващ окачена стъклена фасада. Така по време на концерт публиката вижда не само музикантите, а и центъра на Амстердам в целия му блясък. В този градски пейзаж на преден план изпъква NEMO – най-големият научен център в Холандия с уникална сграда, проектирана от Ренцо Пиано през 1997.

PRADA TRANSFORMER
Практически навсякъде в Азия, но първо в Сеул / 2009

Със слуховете за настъпването на икономическата криза към средата на 2008 думата стархитект (от starchitect – архитект-звезда) постепенно стана тенденциозно мръсна сред всички архитектурни критици без работа, но с интернет у дома, а самите стархитекти изпаднаха в немилост. През юни 2009 да се разграничи от специалното определение и да заклейми статуса му като отживелица пожела Рем Колхаас от OMA, който за пореден път илюстрира как обществените сгради са отражение на общественото състояние към момента: гъвкаво, мобилно и несигурно. Обектът, предложен за Prada, не само се премества, но и буквално се търкаля. Докато го прави, заема конкретни позиции на публично обитаване, лягайки на някоя от страните си, които пък са с конкретни форми на правоъгълник, шестоъгълник, кръст и кръг. Съответно всяка от тях приема различни по своя характер събития: от прожекции на филми през модни ревюта, до изложби на какво ли не (на шега или не, кръстът вероятно би бил удобен и за малък православен храм). Всяко от културните мероприятия трае три месеца, след което кран хваща обекта за ушите, премества го и го ротира за целите на следващото в програмата. Скелетът на условната пирамида е стоманен, а кожата й е изпълнена от еластична полупрозрачна мембрана. Както отвън, така и отвътре, проекциите са идентични като материали и по този начин подът и стените вече не се усещат като такива. Prada Transformer е ужасно прост и ясен като принцип на действие и е изключително експериментален, но това не го застрахова срещу негативни оценки. Някои натрапчиво виждат в него обезглавена женска фигура, докато други се подиграват на резкия завой в творчеството на Колхаас. Така или иначе павилионът си остава връщане към търсенията на холандеца от времето, когато е бил повече телевизионен сценарист, журналист и теоретик, отколкото архитектурна икона. С други думи нещото заслужава адмирации.

ANYANG PEAK
Суксу 1-донг, Южна Корея / 2006

Без да правят сграда в класическия смисъл на думата, авторите показват как една непрекъсната обелка от ябълка, дефинирана от съществуващите хоризонтали по терена, може да образува най-интересната наблюдателна кула, реализирана през последните няколко години, ако само дръпнем обелката нагоре за дръжката на плода. Тази забавна игра на формообразуване добива конкретен смисъл, тъй като крие в себе си конкретна социална програма. Историята на мястото разказва, че преди близо половин век планинската местност в близост до град Аниянг е била предпочитана туристическа дестинация за гражданите на Република Корея, но с времето престава да отговаря на високите изисквания на постоянно променящото се общество. От десетилетия прилежащите й ресторанти и барове, както и големият открит плувен басейн, са в графата на морално и физически остарелите сгради и съоръжения. Понастоящем нищо не привлича хората, единствената останала ценност е природата на региона. Именно върху нея съсредоточават вниманието си холандските архитекти от MVRDV. Хълмът, върху който проектират – някога само вход към планината – сега е превърнат в спирално продължение на пътеката, водеща към него. Възвишението вече не е просто транзитна зона за посетителите, а конкретна тяхна цел, осигуряваща уникални панорамни гледки от различните нива на кулата. В средата на вишката, сравнима по някакъв начин с музея Гугенхайм в Ню Йорк, се обособява вътрешна кухина, отредена за малки изложби и инсталации. При необходимост това скромно по размерите си пространство приютява и представления, а ходовата лента отвън осигурява нетрадиционни гледни точки на посетителите, като например директно отвесно наблюдение върху условно образуваната сцена.

PUMA CITY, SHIPPING CONTAINER STORE
Практически навсякъде, но първо в Аликанте, Испания / 2008

Интересно какво би казал Рон Херън (1930-1994) – автор на урбанистичната утопия за Ходещия град от 1964, при вида на тези симпатични товарни кутии. Към октомври 2008 LOT-ЕК удовлетворяват не само условията за мобилност, ниска себестойност, атрактивност и техническа обезпеченост, но и практически реализират уникална концепция, наред с мощно рекламно послание: спортните стоки наистина пътуват в такива контейнери преди да достигнат до нас, потребителите. Puma City значително опростява процеса и го прави прозрачен, казано на политически български. Освен това изцяло се възползва от напълно развитата към настоящия момент система от пристанища по света. Необичайният магазин разполага и с официален морски спътник – 21-метровия il Mostro (Чудовището, в превод от италиански), натоварен със задачата да предизвестява пристигането. Малко факти, докато го чакаме да акостира във Варна: търговският обект е съставен от 24 карго контейнера, всеки един от тях е с дължина от около 12 м; общата разгъната застроена площ на обекта е 1022 кв.м; контейнерите са обработени с червен грунд, върху който лесно разчитаме логото на спортната марка, макар да е силно разместено; функцията е развита на три нива: партерът е за два просторни магазина с двойна светла височина, над него се намират офисите на администрацията заедно с кабинет за медии и складово помещение, а най-горе откриваме интересен бар с място за събиране на хора при съответните събития, малко фоайе към него и огромна открита тераса. По всяка вероятност магазинът е любим и на децата, и то не само защото предизвиква асоциация с игра на кубчета, но и защото напомня за камиончето, което обикаля квартала и продава сладолед, точно като в Дух куче: пътят на самурая на Джим Джармъш.

THE PERES CENTER FOR PEACE
Тел Авив / 2008

Сграда без емоция не е архитектура – това е формулата за успех на Фуксас, която той не спира да повтаря от 1969, когато получава дипломата си в Рим. Преди 10 години в едно по-размирно за Близкия изток време Шимон Перес и Ясер Арафат канят именития архитект със сърце на скулптор да проектира център на мира – място, където да се провеждат конференции, културни събития и проучвания (заради библиотеката с пълния личен архив на Перес) с цел подобряване отношенията между страните на конфликта. След смъртта на Арафат през 2004 инициативата за комплекса е подета от фондация на настоящия президент на Израел и по технически причини мястото за строителство се премества в Яфа – част от Тел Авив, населена мирно както с евреи, така и с араби. Брегът на морето (метафора за бъдещето според автора) не е далече от сградата и Фуксас отчита този факт, като прави западната фасада на центъра стъклена. Точно зад нея е разположена конферентната зала: ако не ти се слуша какво говорят политиците, можеш просто да гледаш морето, оправдава автора своето решение да направи едната от страните на иначе перфектната си правоъгълна призма прозрачна. Зданието наистина е с много конкретна правилна форма, имаща за цел да внушава монументалност. Фуксас по принцип е добър с внушенията: стените отвън са разслоени неравномерно на редуващи се тънки ивици от стъкло и бетон като разрязани утаечни скали с градски произход – показват съжителство на безкрайно различни елементи, както и редуването на спокойни периоди с такива на военни сблъсъци. Тази условна хоризонтална решетка дифузира естествената светлина и създава в интериора истинско усещане за спокойствие или онази алхимия, за която въодушевено говори Масимилиано в интервютата си. По проект от покрива на сградата началото си водят чифт леки, но големи светли пластини, които Фуксас нарича криле на мира. Засега още ги няма (за разлика от бомбоубежищата на всеки етаж, изисквани във всяка нова сграда в Израел), но ще е хубаво един ден да се появят – като точка в историята на близкоизточния конфликт.

Понеже си падаме по нестандартни сгради, търсим красотата и в панелните постройки. Фотографът Михаел Волф я е открил в Хонгконг.