Нещата от живота

Мисълта какво да правя със себе си е натрапчива. Особено при жените. Особено към края на 20-те.

НАЙ-МАЛКАТА ЕДИНИЦА НА ОБЩЕСТВОТО СЕ СЪХРАНЯВА НАЙ-ТРУДНО
Или поне така казват. Според статистиката всеки втори брак завършва с развод. Това е все едно всеки втори ден от живота си да стъпвате накриво или през ден да чупите чиния в кухнята. Причините могат да бъдат всякакви и от всевъзможен характер – от сексуален, през битов и тривиален до финансово-математически основан. Аз обаче ще разгледам една теза, която според мен лежи в основата на всичко.

Мисълта какво да правя със себе си е натрапчива. Особено при жените и особено към края на 20-те. Отговорите най-често са два: да градят кариера или да създават семейство. Не, не може и двете. Тези, които твърдят, че балансът е възможен, трябва да си сложат ръка на сърцето и да си признаят още отсега, че едното ще куца.

Мъжете взимат без каквито и да е предразсъдъци решението да се реализират, с ясната идея, че силите им ще стигнат само да помагат финансово и в редки случаи – в безбройните семейни задачи. Не че не могат и повече, но този модел се подкрепя от обществото, което все още налага идеята, че идеална жена е добрата домакиня.
Жените от своя страна иззеха много от мъжките функции и се справят отлично, но в крайна сметка не е ефективно да има двама кариеристи в едно семейство или пък две домакини. Тук обаче не става дума за феминизъм, права или борба за надмощие между двата пола, а за личен избор и може би най-трудното нещо за всеки човек – да открие собственото си щастие.

РАНО ИЛИ КЪСНО ЖЕНИТЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ НА ДВА ЛАГЕРА – КАРИЕРИСТКИ И ДОМАКИНИ
Ако се вгледате внимателно в първите, често ще видите едно преобладаващо самотно настроение, монолози за огромните претенции към партньора си, от когото очакват пълно разбиране и непрекъснати компромиси, но без те самите да са склонни на същото спрямо него. Случвало ли ви се е да чуете нечии професионални проблеми с намерението те да се превърнат и във ваша грижа? На кариеристките им е трудно да разграничат личното от работата. Дотолкова, че понякога ги възприемат като едно цяло – “работата – това съм аз”, което води и до изкривените претенции към партньора. А той… той трябва да приеме не само жената заедно с всичките й особености, но и нейното ремарке – работата. А когато не остава време за него, той няма право да ревнува, а точно обратното – да я подкрепя във всичко и задължително да се радва на успехите й. Поздравления!

Интересно е как жените, които се борят за успех в мъжкия свят, придобиват навици, които несъмнено винаги рефлектират и в личен план – например ролята на първа цигулка в семейството.

 За нея е естествено да води парада, както го прави и от 9 до 18 часа. И тъй като говорим за жени, няма как да има пълно щастие. Например ако те са водещите в личен план и в един момент се прокрадне натрапчивото желание да бъдат покровителствани, да се почувстват слаби и крехки – това няма как да се случи, дори това е временно явление или чист каприз. Ако пък имат равностойна или, не дай си боже, по-силна фигура в лицето на мъжа, настъпва война.
Работохолизмът за тях е религия. С право или не, мислят, че като са отдали десетилетия за развитието си, е недопустимо някой да им обърква програмата – работа, работа, грижи за себе си и пак работа. Ако пък са съумели да задържат някого до себе си и са създали наследници, въпросните е много вероятно да са лишени от пълноценните грижи и да получават любовта от разстояние. Времето им все не стига, а енергията им е изчерпана точно когато близките са наоколо и искат да получат така желаното внимание. Когато настъпи този момент и го осъзнаят, започва да ги гризе съвестта, че са лош родител, лош партньор, и това угризение им остава за цял живот, а ако не могат да го понесат и са достатъчно силни, правят най-сериозната грешка и се отказват от кариерата си. Много е трудно да се откажеш от власт, положение и социална среда, а и малцина са се преборвали с егото си или само си мислят, че са успели, докато след време то отново се обади. Тогава започват обвиненията към близките за собствения им застой и неудовлетворение (Линет Скаво от Отчаяни съпруги). Разбира се, има и редки примери как жената се променя и не съжалява за нищо, защото любовта на близките е всичко, от което се е нуждаела.

ДРУГАТА ПОЛОВИНА СА ДОМАКИНИТЕ
Те се делят на два типа – осъзнати (тези, които винаги са искали точно това) и неосъзнати (обстоятелствата са им го наложили).
И в двата случая резултатът може да е крайно банален.
Обикновено домакините се вкопчват в децата си, защото последният им шанс да се почустват значителни е чрез успехите на малките. Наистина е страхотно, че отглеждат и възпитават човек, както пише по книгите, но някъде между редовете се изгубват и стигат до крайности. Детето следва да се превърне в тотален бунтар, иначе става “мамино синче”. И така тези жени се превръщат в орлици закрилници, които буквално задушават близките си. Ако не съумеят да си поставят граници, те създава изключително начетени, възпитани и с добро образование хора, които обаче не знаят как да се справят сами и се сблъскват челно с истинския живот.

Нали сте виждали пенсионер, който продължава да живее с вече 90-годишната си майка? Някак не е успял да се избави от нейната “закрила”, вмешателството в личния му живот и нито една жена не успява да покрие големите изисквания на свекървата.

Животът на домакинята е животът на другите – в пълни подробности, а да си признаем особено на съпрузите им омръзва от внимание под формата на ежечасни проверки по телефона и въпроси, защо са закъснели с цели 16 минути от работа. Най-лошата част обаче тепърва предстои, а именно когато децата пораснат. Тогава ги сполетява ужасният извод, че времето безвъзвратно е отлетяло заедно с нейните едно, две, три, при по-големи ентусиасти четири и повече вече самостоятелни деца. Кръжоците по керамика и рисуване не помагат и в крайна сметка го отнася съпругът – а и той е най-удобен да понесе вината.

Други пък решават, че щом децата са вече самостоятелни, както една съпруга на преуспяващ бизнесмен, която е пръснала тримата си тийнейджъри из колежи в Европа, е време да запишат специалността, за която са си мечтали и се самонавиват, че никога не е късно и могат да започнат от нулата… на 40. Да, не е лошо човек да се учи, докато е жив, но същото може да го направи и като си купи 10 учебника и не си дава парите на вятъра, защото реалността е друга – младите имат огромно преимущество.

Съществуват и домакини, които не са толкова амбициозни и с удоволствие вършат абсолютно всичко и не закачат мъжа. Дори напротив – подкрепят го и застават изцяло зад него. Споменахме по-горе за сянката – това е тяхната роля. Имат обаче едно-единствено изискване – той да бъде богат. Не за друго, а за да отгледат добре децата, а по тях има невероятно големи разходи – всякакви видове уроци, курсове, колежи, университети, с една дума: най-доброто. Естествено трябва да се почива поне четири пъти в годината: по възможност да са екскурзии в чужбина и да има приличен гардероб, за да стои добре в редките случаи, когато излиза сред обществото. Мъжът й трябва да е в състояние да издържа минимум трима и ако случайно се окаже нормален човек с различни доходи от директор на банка, домакинята се превръща в мрънкащо и досадно същество. Мечтата на много момичета за “мъжа портфейл” и съответно безгрижен живот за съжаление често се изкривява в двустаен апартамент в краен квартал с две деца и баба.

Може би се разпознахте в поне един от образите, а е възможно и да сте някаква страховита комбинация. Или не – Тя стои до вас. Ако това сте вие, не се осъждайте твърде жестоко, защото няма случайни неща. Просто трябва да изиграете професионално трудната житейската роля, която сте си избрали или ви е отредена. А ако това е жената до вас, опитайте се да застанете на нейно място/да я разберете и да я обичате такава, каквато е, защото изборът е бил и ваш.