И без да разбираме какво е любов пак може да се получат нещата. Рядко е, но се случва.

Какво не е любовта ?

Любовта не е влюбване, не са пеперуди в стомаха. Любвота не е страстта. Любовта може и без тях, може и с тях. Говори се за любовта, пее се за нея, рисува се, филми се правят, тонове книги и въпреки това попиташ ли някого какво е любов получаваш описание на влюбване, на страст и примери – да искаш да си с някого, да се будите и лягате заедно, да се гледате постоянно, да го правите от изгрев до залез. Всичко това е страхотно, но не е любов. Връзки започват със силно влюбване, нереално сексуално привличане, страхотна страст и накрая приключват. Защо?

„Той/Тя беше супер, но не ме разбираше.“ „Обичахме се, но не беше достатъчно.“ „Бяхме страхотна двойка, но накрая всичко се счупи.“ Как, защо?Приключили връзки биват рестартирани – „Хайде да опитаме отново, беше ни толкова хубаво заедно, този път може да се получи.“

Често не се получава. Равносметка няма, било каквото било и толкова.

Приема се на доверие, че влюбването просто се случва, че без него няма любов, без страстта – също и чуденето приключва. Бяхме влюбени, но ни мина. Желахме се, но охладняхме. После намираме друг или друга и всичко протича по същия начин, пак и отново. Проба-грешка-повторение.

Връзки започнали с лудо влюбване и страст,  връзки изградени на взаимния страх от самота са обречени. Обречени не на край, а на дълго и ненужно нещастие.

Любовта е намерение. Намерението да обичаш. Влюбването и страстта са искрите, любовта – горивото. Гориво, което може и само да се възпламени стига да изберем и поискаме.

Любовта е разбиране. Разбиране на себе си, разбиране и на другия – гаджето, родителите, приятелите, колегите, хората, непознатите. Желанието да не теглиш майна, когато друг не е съгласен с теб, а да го разбереш. Желанието възпитано да попиташ за туристическа обиколка в чуждата глава. От онези запомнящи се обиколки, когато гида прави така, че една драсканица в стъклен кафез оживява, прелива в картина, а картината в пътешествие, пътешествието в история. История на любовта.

И без да разбираме какво е любов пак може да се получат нещата. Рядко е, но се случва. С превръзка на очите може и връх да се изкачи, става, възможно е, но струва ли си ? Чужди очи ще разказват за красотата на пътя и гледката от върха.

Любовта е съзнателен избор и осъзнаване. Изборът да обичаш и да правиш другите щастливи, осъзнаване, че винаги е по-изпълващо да даваш отколкото да получаваш.

Любовта е изксутво, от което всяко друго се е родило. Страстта и влюбването – може и без тях – има ли любов те винаги са там.

Дай му малко спейс.