Едно чисто без захар, моля

Ако кръвната ти група е кофеин... ще ме разбереш

0 коментара Сподели:

realsheva

Малко по-дразнещо от натякванията между пушач-непушач е разделението между хора, които пият кафе, и такива, които не понасят вкуса му. Не съм докосвала цигара през живота си, но няма хора без зависимости и една от моите явно е хубавото кафе. Не съм сама в това и  дори имам класация на любими фрази по повод тази ароматна магия.

"Щом кафето попадне в стомаха, предизвиква голяма суматоха. Идеите започват да се движат… пораждат се асоциации, листът е запълнен. Кафето е съюзник и писането престава да бъде борба." 

Оноре дьо Балзак

Сутрешното кафе е специфичен ритуал. Някои обичат силно еспресо на един дъх, бързащи по пътя за работа. Изпиват го не заради вкуса му, а за да се възползват от въздействието, което има над тях. Други могат да приключат с половината си задължения за деня, докато два часа още не са довършили съдържанието на огромната си чаша. А има и действащи по друг начин…

"Откъде черпите вдъхновение за книгите си? Казвам си, че ми е забранено да изпия чаша кафе, докато не ми дойде някаква идея." 

Дъглас Адамс

Взаимоотношенията с кафето са сложни, но под някаква форма винаги си оставаме в отворена връзка с него. Пием го в тишината, втренчени в разкриващия се пейзаж на градове, които обичаме, които не познаваме или преоткриваме. Наслаждаваме му се сами, в работна атмосфера или в любимите си следобеди с късна закуска в леглото, когато изпадаме в безвремие.

Цапаме новите си дрехи с него, когато сме пренебрегнали способността му да се разлива и на други места освен предназначеното.

Истинското кафе е специално, горчивината му е мека, отваря ти очите за някои неща и ти помага по-лесно да задаваш трудни въпроси и да намираш ловко  правилните решения.

Хубавите хора са като кафето. Искаш да останеш с тях насаме и да са чисти, без излишни подсладители. Затова едно чисто без захар, моля.

Не се срамувай да отпиваш разговорите с тях бавно, все още рошав, сънен и неподготвен за останалия свят. Понякога дори ще успяват да те усмихнат, да приемеш напълно гласа им, преди да си довършил собственото си кафе, а кофеиновите целувки ще са мотивация да останеш буден.

Не ме е страх от цялата горчилка, която може да ми връчи някой, защото сънят е полезен, когато духът е уморен, но духът се изморява най-лесно от преструвките.

Това е ценното в свят, в който страдаме от излишък на сладки ласкателства, нискокачествен хейт и липса на разбуждаща критика.

Вече разбираш, нали? Затова, ако си позволяваш да пиеш нискокачествено кафе със захар и мляко, по-добре яж нещо друго.

Освен това трябва официално да се приеме, че зад всеки успял човек стои огромно количество кафе. Дали изпито от него или от заобикалящите го, е почти едно и също нещо. Ако такива хора ви се струват прекалено развеселени, е силно вероятно кафето да е било ирландско.

Ясно ми е, че няма нищо абсолютно, и вероятно това сравнение не е релевантно за всеки. Свободата да се открива прилика между любими хора и вкус за други неща е прекрасна възможност.  

Всеки трябва да вярва в нещо. Аз например вярвам, че ще изпия още едно кафе.

ПЪТЯТ НА КАФЕТО

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *