Нещата от живота

Имаме да ви кажем нещо

Има жени, които са създадени за поезия. Има и такива, от които и поетите онемяват. Има жени, които се молиш да срещнеш. Има и такива, заради които свещеник би строшил стъклопис в църква. Има такива, до които искаш да легнеш. Има и такива, до които искаш да бъдеш погребан. Колко жени са минали през живота ти и колко са останали? А коя си спомняш скришно? Тази, която остана въпреки всичко, или онази, която си тръгна въпреки всичко?

Срещам все повече мъже, отворили „Жени“-те на Буковски като наръчник за своите жени. Ето какво – четете грешната книга. Единствената книга, която трябва да прочетете от корица до корица, да усетите аромата на всяка страница, да размажете мастилото, защото дланите ви се потят от вълнение – това е жена ви.

Тя е история, писана с години, която вие имате честта да довършите. Или да сте просто откъс.

Виж повече: Жената, без която не можем

Има жени като отворени книги. Има и такива, за които не ти стига цял един живот да ги прочетеш, а този живот искаш да прекараш заключен в библиотеката. Защото извивките й са тъмни ъгли на криминални квартали, където се губиш и биваш пребит и ограбен. Устните й са захарен памук, а косите й въжетата, по които да се покатериш до върха или с които да се обесиш. 

Очите й са сатурнови дупки, в които се губиш целогодишно. А това, че е чуплива, не я прави безопасна. Та кой не се е порязвал поне веднъж, докато събира парчетата строшено стъкло, точно след като някой е извикал „Внимавай!“.

Има и жени, които няма значение как се казват. Тях ги подминаваш като крайпътно бистро. Никога няма да седнеш там планирано. Престоят ти не е никак специален. Там влизаш между другото. Жаден, гладен, изморен и набързо. Има жени, които са като предговора. Знаеш, че все са там, но винаги ги прескачаш. В тях не виждаш смисъл. Има хиляди жени на улицата, които подминаваш всеки ден. Замислял ли си се с колко хиляди вселени се размина и днес?

Знаеш ли кое е общото между жените, причина за всички изпушени на 3 дръпки цигари, водките на екс, пролятата кръв и всички изписани редове, посветени на тях, и тези, за които никой не пише, никой не говори, никой не се бие? Те са едни и същи.

Виж повече: Красивите мисли и красивите жени (не) се задържат

Докато някоя някъде вдига мълчаливо чиниите от вечерята, за която ти не се прибра, друг някога някъде обръща масата от яд заради нея. Тази, на която не звънна, ще говори с часове с някого, който знае номера й наизуст. На жената, която ти даде живот, и често виждаш все в кухнята, угрижена и миришеща на пържен лук, някой е писал писма и още пази снимката й. Жената, на която ти ще дадеш живот, някой ще излъже и разплаче, а друг ще тича след влака й в опит да открадне още няколко секунди с нея.

Да, ние обикновено сме всичко това. Едни виждат едно, други виждат друго.

Можеш да избереш да стоиш на първия ред и да гледаш с притаен дъх или да се изнижеш в антракта.

В едно обаче бъди сигурен – завесата никога не се вдига за едно и също представление. Да, вие, мъжете, сте целият ни свят. Но ние сме оста, около която той се върти.

Любовно (не)зависими

Търсиш вдъхновение? Последвай ни в Instagram

Очаквай още изненади в нашия youtube канал