Нещата от живота

Двама приятели пропътуват над 12 000 км с кола, за да преоткрият една държава в изолация

Христо Колев и Ивайло Василев

Ако попитаме 100 човека къде биха отишли, ако имаха възможност, сигурно щяхме да получим 100 различни отговора – от Дубай през Африка до Ню Йорк. Но две момчета, водени от желанието да опознават нови ширини и да преоткриват непознати земи, се заемат с нещо необичайно. Христо Колев и Ивайло Георгиев решават да опознаят Иран с кола, минавайки и разглеждайки транзитно Турция, Армения и Грузия. Дори създават Facebook група Приключения в Близкия Изток/ Adventures in the Middle East, в която да споделят всичко, което им е грабнало вниманието. Ще акцентираме на нещата от живота, които правят изолираната от Запада страна уникална сама по себе си.

Впечатленията на Христо и Ивайло започват още от качеството на турските пътища, които са далеч по-добри от тези в България по техни наблюдения.

Почти навсякъде караме в двулентови пътища с качествен нов асфалт. Винаги има и аварийна лента. В България това си е "магистрала".

Докато пътуват към непознатата държава, двамата минават през наистина живописни места. Едно от тях е планината Ерджиес, където според някои, са останките от древния ковчег на Ной.

С пристигането в Иран те имат гид, който да ги приюти в град Урмия. Сблъскват се и с първите особености на друг народ, разбирания и държава. За да получиш SIM-карта се изисква отпечатък (!?), а извън столицата хората не са особено запознати със западните традиции.

Нашият домакин имаше изключително много въпроси, свързани със заговарянето на момичета в Европа. Не знаеше какво е подкуп и проституция, знаеше само, че е забранено от религията му.

В мюсюлманската страна не знаят особено много за България, но са запознати с Варна, тъй като преди 20 години  много туристи са ходели там на почивка. Също познават и Христо Стоичков, което е класика в чужбина.

Тъй като Иран е доста изолирана от Западния свят по политически причини, всички местни се радват да видят млади туристи в страната им и дори изпадат в крайности, за да ги впечатлят.

Стигайки до столицата Техран, те се запознават и с „нощния живот“ там. Кавичките са уместни, тъй като ислямът забранява употребата на алкохол и поради това няма барове, клубове и дискотеки. Има малко, в които се сервират спиртни напитки, но те са само за чужденци. За свалки и запознанства иранците използват нещо като игра, която наричат дор-дор. На една определена улица в града всички минават бавно с кола, за да ги видят всички и заговаряш хората от другия пол в другите коли и по тротоарите.

Религията е отправна точка и в други социални събития като посещаването на футболен мач. В Иран е забранено на жените да посещават стадиони.

Мъжете изглеждат малко по-възрастни, отколкото са, докато жените трудно се разпознават заради хиджабите. Въпреки това те са изключително красиви според нас и се обличат с идея и вкус, въпреки ограниченията. И те, като нас, искат да напуснат страната (прочети нашето мнение за емиграцията). Двамата ни отговориха на въпрос дали хората са затворени:

Последното, което иранците са е "затворени" хора. Те са гостоприемни, открити, любопитни и добри човешки същества. Много ни заговаряха, приветстваха ни с добре дошли в страната им. За 18-те дни, които прекарахме там, получихме десетки покани да пием чай с напълно непознати иранци. Те не харесват изолацията, на която са подложени.

В столицата има пъбове, в които се пушат наргилета и се яде на земята, а съдовете се слагат върху вестник и след това върху найлон. Прието е мъже и жени да се хранят отделно, макар и да не е задължително според свещената книга на мюсюлманите – Корана.

Жените все пак заемат важна социална роля в Иран, тъй като се грижат за отглеждането на децата. Тъй като държавата е достатъчно развита, момичетата се държат освободено и имат право да управляват автомобили, да се обучават в университети и да работят. Някои от тези неща не са приети в арабските страни, докато персите в Иран ги приемат за нормални. Разделението обаче работи и в двете посоки – както на жени не дават да влизат в помещения за мъже, така и мъжете спазват дистанция от жените, ако са без хиджаб.

Западната музика и потребителска техника не им е чужда, напук на изолацията. По улиците може да се открият смартфони, кафета Starbucks и заведения за бързо хранене от типа на KFC.

Откъм визия и настроение градовете много напомнят на България преди 20 години, когато властваха малките магазинчета, базарите и продажбата на собствена продукция без издаване на касови бележки.

Изолацията на Иран от Запада е поради ядрената програма на ислямската република. Момчетата минават през зона, в която през 300 метра има знаци „Забранено паркирането“, навсякъде се виждат оръдия за противовъздушна отбрана и е силно нежелателно спирането и снимането, дори от колата.

За самата природа  няма какво да добавим, тъй като снимките им са красноречиви, а ако не ви стигат, в Google ще откриете още.

В България се подхожда към Иран с предразсъдъци, но пътешественици като Христо и Ивайло и тяхното желание да опознаят местните нрави ни разкриват колко близки са всъщност персите и българите като нрави, начин на живот и развитие. От нас се иска да сме само малко по-гостоприемни, за да бъдем туристическа дестинация, която да не се свързва само с алкохолна кома.