В гробищния парк с Milos Mlynarik
Намираме Milos в Австралия, словашки фотограф, който тръгнал на кулинарна разходка по света, но си намерил мястото в Сидни по други причини
Milos е фрийленсър, който хвърля повечето си усилия в посока модна и рекламна фотография. Роден е в Словакия, но решава да я напусне. Последвали 5 години, в които прескачал от държава на държава, докато преди 8 години не се установява в Сидни, където го намираме и днес.
Пътуванията на Milos някога имали едничката идея да изследва кулинарните традиции тук-там, но далеч не се установява в Австралия заради добрата храна. Като всички проектофотографи първоначално снима чисто любителски. Смята, че това, което го е дръпнало към професията, е възможността да симулира реалности, които иначе са само в ума му.
Винаги съм харесвал гробищата, по някакъв особен начин ми действат успокояващо. Вероятно заради тишината…
Разпитахме го набързо за сесията, заснета сред мраморните плочи на австралийско гробище. Оказа се, че Milos, колкото и налудничаво да звучи, харесва подобни места. Гробищните паркове му действали успокояващо. Веднъж решил да комбинира тихата красота на подобно място с дивото, което носи един божествен модел. Въпреки това не смята тези кадри за провокативни. При споменаването на това определение в съзнанието му изникват снимки, на които негов транссексуален приятел е облечен като парти тийнейджърка. Не ни ги показа.
Фен е на Canon. Фотографът, на когото асистирал в началото, бил привърженик на марката и лесно му предал манията. Смята, че в наши дни добрата техника е в изобилие, но всичко зависи от окото зад обектива, което или ще построи, или ще разруши изображението. Не смята фотографията за лесна професия, но пък обича да я приема несериозно. Ето защо прави всичко по силите си да неутрализира стреса по време на снимки, който е честа пречка, особено при рекламната фотография, когато рамките са тесни.
Milos се оказа доста остър по отношение на Photoshop като средство да засилиш ефекта от кадъра или да поправиш дефектите. Сподели, че в наши дни твърде много хора разчитат прекомерно на софтуер, който да замаже положението.
Смятам рекламната фотография за подценена от страна на артистите. Често на комерсиалната работа се гледа с неприязън, а всъщност е страхотно да направиш нещо за широка аудитория, което да успее.
Milos вижда нещата като прост избор – или снимаш, или ретушираш. Не може да си герой на два фронта.
Смята снимането на портрети за най-голямото предизвикателство. Тогава трябва отлично да знаеш какво търсиш, да си отворен за нови идеи, както и достатъчно уверен, за да се чувства човекът пред обектива сигурен.
Като най-приятен момент в работата си Milos определя онези мигове, когато вижда, че хората, които гледат снимките му, са усетили това, което се е опитал да вложи и после да извлече от кадъра.
Виж още откровено лудите красавици, които вдъхновяват канадеца Johann Bona