„Ноктюрни“: Реквием за разбитите сърца

За феновете на добрата музика

0 коментара Сподели:

Фина джазова музика, елегантен подход и мека меланхолия се прокрадват на пръсти по страниците на „Ноктюрни“. Един от най-обичаните писатели на нашето време Казуо Ишигуро вече е представен на родната публика и със своя сборник разкази „за музика и здрач“. Тези пет истории за музиканти и меломани, които търсят своя път към успеха и славата, са истинско доказателство, че „малкото е повече“.

Всеки разказ е от първо лице и това те кара да си привилегирован зрител в камерна зала на акустичен концерт.

Мелодията на думите ти показва история за някогашна любов, която е била дълбока и страстна, но вече е само сянка и тъга. Защото всяка една от петте истории има за свръзка музиката – неслучайно в края на сборника има списък с музикални произведения, които да слушаш, докато четеш. Танцът на сетивата в този сборник е като чувствен валс – слушаш, четеш и осмисляш.

Макар музиката да е съпровод, основната нишка, която свързва разказите, е тъжният реквием на разбитите сърца. Любовта си е отишла и изборът да я спасиш или не, остава.

В никакъв случай обаче, не бъди с впечатлението, че това са дълбоки драми с трагична окраска. Напротив, в разказите има и много фин хумор, надежда, че още нищо не е загубено, но и носталгия по една отминала младост. Тъгата в никакъв случай не се натрапва в тези етюди, но се усеща.

Като истински разбирач на човешката душа, Ишигуро описва простички човешки отношения. Няма главозамайващи обрати или грандиозни финали. Красотата тук е в нюансите, прекрасно уловени от превода на Владимир Молев. Разказвачите ти стават близки, защото всичките са чувствителни души с усет за самоирония, карат те да съпреживееш техния кръстопът и да ги разбереш. Без фанфари, без излишни сцени.

Носителят на Нобел за литература ни повежда от Венеция с история на един уличен музикант и неговия идол, отскачаме до Лондон в опит да заздравим отношенията на една семейна двойка, отбиваме се в британската провинция, за да се запознаем с тихата драма на двойка туристи, минаваме през Бевърли Хилс, за да се сближим с местна знаменитост и затваряме кръга отново във Венеция с нещо повече от урок по виолончело.

Лични истории, видени отстрани, през чувствителната душа на музикален поет. Носител на множество престижни награди, Ишигуро вече е доказал изтънчения си талант за описване на човешките катаклизми, останали под повърхността на обвивката.

Не само „Остатъкът на деня“, изиграна прекрасно от Антъни Хопкинс и Ема Томпсън, но и „Никога не ме оставяй“ с Кийра Найтли и Андрю Гарфилд са великолепни екранизации по романи на Ишигуро, които завинаги остават в съзнанието.

„Ноктюрни“ допълва прелестната огърлица от човешки характери, които носят семпла на пръв поглед, но многопластова душевност. Само нежната мелодия може да ги отрази достойно.

Още книжни коментари и селекции виж тук.

Виж кои са книгите вдъхновили големите филмови екранизации.

Последвай ни в инстаграм.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *