Нещата от живота

Колкото и добре да живееш, рано или късно ти се налага да се возиш на жълта кола

Ако наскоро си дошъл в София, със сигурност имаш поне една скандална история с таксита. Ако си израснал тук притежаваш стотици. Във всяка професия има черни овце, които развалят имиджа на стадото. При частните градски превозвачи, ако попаднеш на възпитан човек, без психични разстройства, който спазва знаците и не се опитва да те убие (нито със сметката, нито буквално), това по-скоро е изключение.

Тази статия е посветена на силни емоции с таксита, като е базирана на действителни лица и събития.

Такситата са необходимото зло на големия град – услуга, свързана с гарантирана доза болка, до която прибягваш единствено и само по необходимост. Като зъболекаря. Колкото и добре да живееш, рано или късно ти се налага да се возиш на жълта кола. Софийските таксита са атракционът, за който Дисниленд мечтаят, защото комбинират в едно ролъркостър, блъскащи се колички и влакче на ужасите.

И целият този адреналин на конкурентна цена от няма и левче на километър (без помпата и панорамния маршрут). Кво му плащаш? Като бонус идва общуването със шофьора и то не е опция, подлежаща на изключване. Ако си искал да научиш нещо за смисъла на живота, вселената и всичко останало – имаш късмет. Няма водач на такси в столицата, който да не е професор, изграден специалист в областта на поне 7 научни дисциплини, при това без в живота си да е прочел даже и една книга.

Истински феномен!

Тази прослойка са модерните градски възрожденци и сеят ежедневно просвета,  образование и култура. А вместо уважение за своя съществен принос, те получават единствено обиди и пренебрежително отношение. Наричат ги даже с обидни думи като копърка, кочияш, таксиметър, башиш, бакшишкебап и дори бакшишбозук.

Иронично, самите таксиметрови шофьори са еманацията на съсипацията на нацията: те слушат чалга с волумето на макс, пушат пред табелка със задраскана цигара и, ако някой си позволи да не се отмести от пътя им, газят безскрупулно наред като танк в екшън филм. Докато се возиш, нямаш право да коментираш никое от посочените явления – сентенцията, че клиентът винаги има право е американска измислица като правата на човека, равенството между половете и гей браковете. Ако си в такси, това е една истинска чест, така че трябва да се отнасяш с уважение към привилегията да се возиш. Тук е единствената държава на света, където питаш преди да се качиш в зелено такси. Също и един от малкото бизнеси, където частник отказва пари в ръката, заради очакване на по-добър курс на хоризонта. Това е все едно да влезеш за едно кисело мляко в магазина и да ти кажат: „А, не, за такива малки покупки, няма смисъл да пускам касовия апарат, само да се хабя тока тука!“.

Истинският таксиметър е недоволен и винаги се оплаква: ако улиците са празни – няма работа, ако пък има задръстване го нерви трафикът. Светофарите държат ненужно дълго и никой не може да кара, това е доказан факт. Всички са с купени книжки, кола от свирки или пък са просто пълни олигофрени и неделни шофьори. Освен, че зад волана е по-добър от Луис Хамилтън, един истински таксиджия управлява предимно за удоволствие. Направило ли ви е впечатление, че процентът на софийски милионери, които карат такси, колкото да си намират на работа е сензационно висок? Също, няма водач на жълта кола, който да не е правил секс с клиентка и да пропусне да ти разкаже случката в шокиращи детайли.

Бакшишите са всестранно развити личности,

които често комбинират такси услугите с народно лечителство, билкарство, хумористична кариера, небрежно сутеньорство, търговия на наркотици, даже и кинезотерапевтика. Ако разговорът потръгне, очаквайте във ваша посока да прехвърчи визитка за страничната далавера на водача. Без значение дали ви трябва нещо бяло, черно, кафяво или бенбяно, а творческите търсения варират от бъз до гъз – някой бакшиш е човека. Как ще разбереш? Той ще ти каже. Като добави някой палав, ненужен детайл – примерно, че не носи гащи.

Поне колите вече са нови. Тук там ще уцелиш някой класик с таралясник, който кара возило тип буре с барут и с гордост разказва е направил два милиона километра, но повечето таксита са сравнително нови и приемливо чисти. Сега, с малко липса на късмет можеш да се озовеш в купе с комфорта на БДЖ вагон и миризма на селскостопански двор, но какво да се прави – шанс. Някои неща са поправени, други завинаги ще бъдат същите: пробвай да платиш такси със 100 левова банкнота, да видиш какво ще стане. Карти не се приемат, стотинките са повод за цупене, а ако се вярва на монолозите на таксиджиите, двайсетолевките са един от многото планове на системата да им съсипе бизнеса, заедно с метрото, тротинетките и корона вируса.

Ако искаш да пътуваш безпроблемно в софийско такси, спазвай следния етикет:

качваш се единствено с точни пари и маршрут, който знаеш наизуст. Също така с психическата нагласа да се съгласиш с всяко мнение на света, при това достатъчно убедително, така че да не стане някоя световна война. При никакви обстоятелства не се спори с бакшиш, защото нерядко в багажника си те притежават бухалка. Просто такситата са хиените на градската джунгла – движат се на глутници като нападат слабите и беззащитните. С тях можеш да се пазариш единствено, ако имаш достатъчно хладнокръвие да дресираш лъвове в цирка или да танцуваш с мечки в Сибир. По-слаби нерви от дебели корабни въжета, не са достатъчни, за да надделееш във вербална битка с бакшиш.

Изобщо, Скорсезе си знае работата – не случайно най-психопатската роля на Де Ниро е във филм на име „Шофьор на такси“, а не примерно „Продавач на маруля“. Също така слогана на БГ версията на тази класика трябва да е „Съсипаха я тая държава!“.

Тук поглеждаме към голямото синьо и 5 емблематични български филма, снимани там

Пусни се в Tik Tok с нас.