Моята чаша винаги беше пълна за разлика от надеждата ми нещата да са наред

Намирам стара, разпокъсана тетрадка, където с разкривен почерк съм записвала наши диалози. Силни думи. Зачерквания. Драсканици. Под почти заличеното още личат онези думи, които след това не ти се вярва, че си ги изрекъл.  

Моята чаша винаги беше пълна за разлика от надеждата ми нещата да са наред. Сякаш само докато бяхме заедно, чашата ми не че беше празна, но беше само наполовина пълна с вино. В другата половина удобно се беше наместила със странна вакуумоподобна прегръдка обем, изпълнен с еуфория и оптимизъм. 

Засичаме се тук-там, имаме общи приятели, но всеки си е избрал към кой отбор е, след като вече не сме заедно. Нормална практика, все пак публиката винаги си има любимец. 

Гледам да не те отразявам, игнорирам те, както се игнорира ‘r’-то в Marlboro. 

Впрочем не че те вълнува, но дори заради теб не успях да започна да пуша, но когато попаднем на едно място, неистово ми се иска да съм пушач, за да имам перфектната причина да изляза навън. 

Идеалният повод да вдишам чист въздух, въпреки че в този град такъв няма. 

Въздухът ни е отровен и мръсен като отношенията, но аз го дишам дълбоко, както обичам силно хора, които съвсем не заслужават.

Излизам навън в тъмното и дишам дълбоко, за да изпълня тялото си с кислород, а всъщност не искам да си призная, че съм на ръба на криза. 

Знам, че ще ме последваш, а няма смисъл, защото не мога да ти служа за ориентир. След „нас“ съм по-изгубена от тебе.

Нямам и цигари. 

Поздравяваме се, даже ми целуваш ръка и много искаш да ни се засекат погледите. Очите като прозорец към душата, но не и когато си заковал дъски върху тях. 

Какво ще намерят двама бивши в погледите си? Единствено и само страх дали има още какво да си кажат. 

Когато думите убиват, обичта мълчи

Чудя се толкова ли е трудно на мъжете, когато една жена не иска нищо от тях, което са им поискали всички предходни. Явно е страшно. 

Говориш ми за последния си месец, за последната си седмица и как ти е минал денят. През цялото време си мисля точно в този миг на колко още места в града се случва тази сценка. 

Някой глупак прецакал всичко, който все пак има нужда да поддържа контакт с едничката, която му е била свидна. 

Най-близкото, което му е било познато като човешки чувства и любов. Не съвсем, ма любов. 

Мисля си за теб, да, познаваш ме. Знаеш теорията ми за хората, че всички са шизофреници и една част от тях е на добрия актьор, а другата е на истинското им Аз. Всичко се счупва, когато започнеш да объркваш пред кого кое от двете да си.

„Ти как си“, питаш ме. Как съм аз и какво съм. 

Как да съм, когато съм две червила забравени у вас, падналата обеца между чаршафите ти, скъсаните чорапогащници, които още не си изхвърлил, празната половина на леглото, която не знам избрал ли си с кого да я запълниш. 

Позволявам ти да направиш с мен това, което пролетта прави с черешите

Как да съм, когато времето минава, но ще си намериш ти някоя. Примерно момиче. Тя няма да пие. Няма да флиртува с други. Ти ще си ѝ предостатъчен. Няма да те замерва с дамската си чанта, когато ти е бясна. Няма да ти повишава тон на обществени места, докато ти почервеняваш от яд. Много ще е кротка. Ще правите секс като по поръчка и само по начините, по които разрешаваш. 

След третия път няма да искаш да си вече с нея, а след петия ще я мразиш необратимо. Ти си от тези момчета, които не обичат математиката и броят тайно на пръстите на едната си ръка, но иначе не могат да говорят за чувства, само за точни науки. 

Тя вероятно ще си боядиса косата червена, защото вече ще е чула, че си имал ти някъде там някоя, и тогава вече тотално всичко ще приключи. Смешно ми е, но ми е тъжно. Ето пак започвам да дишам дълбоко, но не искам да чуеш. 

Най-отблъскващото нещо, което една жена може да направи, за да задържи вниманието на един мъж, е

да прибегне до евтината имитация, а то скъпа имитация, що се отнася до хората – няма. 

Ти си от тези момчета, които не обичат математиката и броят тайно на пръстите на едната си ръка, но иначе не могат да говорят за чувства, само за точни науки. 

Все едно всички останали хора бяха като книги без страници, а в теб имаше всички истории, които искам да прочета и не можех да спра да разлиствам. 

В началото бе словото и то беше по-добро от всеки секс с друг преди теб.

Имахме свои собствени шеги, които никой друг не ги разбира, твоята единствена задача беше да стоплиш краката ми, а моята – да синхронизирам ритъма на сърцето и дишането ни в едно. 

Ние сме две пешки, които са свалили одеждите на краля и кралицата, зарязали са скапания шах и стоят втренчени в отминаващото време, защото не знаят какво да правят със себе си. 

Ние сме две сенки по средата на моста построен между тях, които не се отдалечават нито един милиметър един от друг, а мълчаливо се разрушават в пламъците на огъня, в чуждите приказки на приятели и роднини. 

Всеки ме пита как съм, та и ти толкова чужд си ми станал, че реши да ме питаш същото. Тук е моментът, когато отговарям високо и равно:

„Добре съм.“

Една цигара време за разпиляване по миналото. После говоря с приятелка по телефона и разбирам, че не ми се случва само на мен, че много празни пространства не знаят как са, а това, че няма с какво да бъдат запълнени, ги наранява още повече. Понякога е по-добре да знаеш, че поне единият е продължил напред.

Въпросът не е, че няма с какво да се заменим, за да се почувстваме по-добре, а че това „по-добре“ няма да се случи дори когато намерим заместителя. 

Най-голямото пиянство в живота ми си ти.

Има ли значение, че си прав, ако жена ти плаче.

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.