Нещата от живота

Ако си се возил на тях дори веднъж, със сигурност ги помниш

Софийски АДСКИ транспорт. Колкото и крайно да се изкажеш за него и майка му, пак няма да е достатъчно. Всички, които по една или друга причина не карат кола, са поставени вътре в екшъна DEATH РЕЙС: една безкрайна надпревара на живот и смърт с всичките видове автобуси при фатално цъкащ обратен брояч към часа и място, до което се опитваш да стигнеш. Общо взето, всички сме принудени да оцеляваме с превозните средства, които ни се предоставят… а те не са много и съвсем не са на често. Столичани са поставени в ситуацията на хора, затворени в лунапарк с всевъзможни атракциони, на които обаче не искаш да се возиш: имаме влакче на ужасите, имаме блъскащи колички, разните там центрофуги и гондоли, а като завали дъжд, даже и водна пързалка. Всички линии са гадни, някои обаче са във висша шампионска лига. Ето няколко от най-колоритните:

111

Първата междугалактическа линия в София, свързваща горещите точки Младост 1 и Люлин 1 през Околовръстното. Навремето кодовото название на автобус 111 беше Халеевата комета, защото, общо взето, толкова често минаваше – отнемаше му около 75 години да стигне крайната точка на маршрута си. Също така автопаркът се състоеше от

ръждиви икаруси с избочени хармоники, които пръхтяха като недохранен цигански кон на предела на силите си.

Редовно се случваше да изпушат с най-черен дим и да се предадат в люта зима насред полето, изоставяйки всички пътници на произвола на съдбата. В тази епоха, преди иновации като Бизнес парка и метрото, единственото, което можеше да търсиш в Младост или Люлин, беше да си търсиш боя. Затова и колективната логика приемаше, че ако се придвижваш по този маршрут, значи си просиш неприятности. Сега рейсчетата са лъскави и модерни, но усещането, че си в Зоната на здрача, продължава. Затова и до магическото число с три единици се прибягва само в краен случай при крайно отчаяние.

280

Това не е автобусна линия, това е социален клуб – вътре се раждат запознанства, градят се връзки, развиват се приятелства, а често дори се стига до почти сексуални преживявания, особено в пиковия час. 280 по своята същност е междуградски рейс – той свързва София и Студентски град. Поради спецификата на маршрута си и перманентното му пълнене до пръсване всеки малко по-отракан жител на столицата го избягва като чумата. Все пак по-добре да закъснееш с 10 минути, докато чакаш следващия „нормален“ рейс,

отколкото да ти обезчестят тъпанчетата с жужащо мьекане на ансамбъл от селектрирани диалекти.

Естествено, за хората, временно пребивавали в Студентски, автобус 280 носи един безкраен сантимент, защото самото му споменаване завинаги връща носталгия по едни години с дъх на домашна ракия и буркани, отлежали на перваза.

102

Автобус, водещ към Зоопарка, няма как да не е култов сам по себе си. Особено ако двете му крайни спирки са съответно средищата на културата Овча купел и Студентски град. Не е ясно дали това е опит да се побратимят НБУ с НСА или просто съвпадение. Факт е, че въпросната линия е обратното на швейцарски часовник – евтина и крайно ненадеждна. На спирката на Симеоновско шосе се чувстваш като на заточение в Сибир.

За съжаление имаш време да преосмислиш всички грешни решения, които си допуснал в живота си, за да попаднеш в тази ситуация. 

Препоръчително е, ако отиваш на среща със 102, да си носиш самобръсначка в джоба. Всъщност най-добре си носи бръснач, защото не е изключено да решиш да сложиш край на живота си. Поне нищо не може да се сравни обаче с радостта, когато автобусът се появи на хоризонта. Напълно нормално е да почнеш да скачаш и да крещиш от щастие като Робинзон Крузо. Никой няма да се впечатли – все пак появата на 102 е чудо в графа богоявление.

204

За разлика от останалите рейсове в тази селекция автобус 204 е бърз. Даже толкова бърз, че бие метрото, което благодарение на изключително иновативната си схема тип „панделка“ се движи към Центъра за по-пряко през всичкото Младост, заковавайки рекордните 40–50 минути по зададения маршрут. 204 взима същото разстояние за 15. Просто бус лентата може да е кошмар за бакшишите, но е благодат за всеки рейс по Цариградско.

Проблемът на 204 е същият като генералния проблем на държавата – населението вътре.

В 204 се чувстваш като в бара на Star Wars: пълно е с изчадия от всички мрачни ъгли на Вселената. Неслучайно контрола по този маршрут можеш да засечеш само с микробус жандармерия за подкрепление. Също така във въпросния автобус е крайно непрепоръчително да демонстрираш разкош, като размяташ скъпи вещи като телефон с ниска трицифрена цена например. Не казваме, че Дружба е опасен квартал, просто е едно от местата на картата, където е по-добре да не замръкваш. Ако планираш да се събудиш отново, разбира се.

384

Придвижването до летището винаги е било минипредизвикателство за чуждестранните гости на София. Доскоро двете линии на метрото се изписваха на кирилица, с други думи на йероглифи, и ги затрудняваха неимоверно. Също така липсата на автобус, който да свързва двата терминала, само двата терминала и нищо освен двата терминала е решение, създаващо предимно конфузни ситуации. Но

най-голямата грешка, която някой травълър може да допусне, е да обърка рейсовете 84 и 384.

Да акостираш с багажите си насред Дружба 2 не е добра идея за българин, камо ли за някой очевиден турист. Защо съществува тази линия, е мистерия. Автобусите почти винаги са празни и това не шокира никого. Все пак, ако хората в Дружба са известни с нещо, то това е, че не летят. Поне не в класическото значение на думата.

72

Още наричан Ориент експрес и Циганския дилижанс, автобус 72 свързва кварталите Коньовица и Гето Милев, като по пътя си разтоварва всевъзможни антисоциални елементи на най-горещата си спирка, а именно НДК-то на културата.

72 е един спа център на колела. Вътре има всичко – от ароматерапия до вибромасаж, а ако не внимаваш, може да си тръгнеш олекнал – без портфейл, телефон и документи.

В 72 е препоръчително никога да не сядаш – кръвожадни бактерии от непознати на медицината безсмъртни щамове дебнат да те сграбчат за дупето. Също така вътре всяка жена е бременна, възрастна или и двете, така че ще се наложи да станеш почти моментално. Най-добрата позиция за пътуване е с гръб, плътно опрян в някое стъкло, и ръце, покриващи всички джобове. Ако усетиш нещо да се придвижва по крака ти – не е змия. Какво ще прави змия в 72?

5

В естрадата „Трамвай №5“ може да са вокално-инструментална група с атрактивно сценично присъствие и танцово шоу, също така основоположници на българския видеоклип. В живия живот обаче трамвай номер 5 е една разхлопана вагонетка, която по права линия през изпърделите павета на „Цар Борис III” свързва Княжево със Съдебната палата. Доста натоварен маршрут, като се има предвид, че жителите на югозападната част редовно трябва да се явяват точно в тази институция.

Това е хардкор трамвай – вътре няма да видите хора, които прескачат релсите, по-скоро ще срещнете индивиди, които мечтаят да ги изтръгнат от земята и да ги върнат за вторични суровини.

Въпреки че е сравнително бърза линия, времето вътре в Петицата се разтяга. Наблюдава се феномен на пространствения континуум, при който толкова искаш да се махнеш от настоящето, че съзнанието ти се проектира в бъдещето, само и само да избягаш от травмиращото преживяване. За съжаление класическият трамвай (онзи, през чийто под виждаш улицата при затворени врати и трябва да се набереш, за да се качиш по витите ръждиви стъпала) вече е изчезващ вид – нови, модерни, добре изолирани и отоплени крепости на колела развалят този емблематичен градски транспорт със стерилната си европейщина. За щастие трамвай 5 завинаги ще остане късче от историята,  неподвластно на времето. Една ръждива реликва, като „Наутилус“, завинаги мобилна в мобилното.

Тролей 2

В София имаме изобилие от видове транспорт – 47 градски рейса, 68 междуградски, 14 вида трамваи, няколко маршрутки и сякаш това не е достатъчно – още 9 тролея. Една добра концепция на хартия, тролейбусът всъщност изисква доста повече поддръжка от останалите видове транспорт, а еко ефектът му върху 6 пъти над нормата въздух на столицата е незабележим. По някаква неясна причина

линия 2 е като възрастен човек, на който му падат гащите при всяко ставане – общо взето, през една спирка шофьорът трябва да сложи дебелите ръкавици и със звучна псувня под мустак да почне да опъва тирантите на тролея.

Този вид транспорт по принцип не се слави със скоростта си, но това добавя допълнителен шамар зад вратовете на пътуващите вътре. Иначе с крайните си спирки от Бъкстон и Хаджи Димитър и основно приложение да се придвижваш между централните спирки в нетрезво състояние, тролей 2 резонно предлага уникална селекция от субкултури, всички наблъскани на едно място. Изобщо там няма 6–5, всичко е две на релси.

Нощна линия 1

Отскоро София по модела на почти всеки голям град по света вече има денонощен транспорт. При нас той е луксозен и изискан – все пак идва на премиум цена от 2 лева. За съжаление потребителите на тази услуга са по-малко софистицирани.

Повечето са в графа интоксикирани тийнейджъри, често повече пияни и по-малко тийнейджъри. 

Има и лелки от нощна смяна, хора във вид на бежанци и поглед на терористи, както и истински подозрителни типове с шлифери. Сред всичките четири нощни линии се откроява номер 1, която свързва центъра с Младост и Люлин. И двете посоки са далеч от туристическите маршрути, особено в прегръдката на нощта. Добрата новина е, че среднощният експрес е повече чакане, по-малко клатене. Общо взето, като ученическия секс.

Маршрутка 27

Навремето маршрутките бяха абсолютният властелин на пътищата – никой не смееше да им се опълчи, всеки отбиваше вдясно като условен рефлекс, даже полицейските коли.

Шофьорите на тези бели бусове бяха развили състезателен маниер на каране, при който комбинираха зигзаг дрифтове с дърпане като на Божурище и влизане в чуждата лента стил камикадзе.

Цялата маневра се изпълняваше с телефон, лепнат на ухото и говорене стил поток на съзнанието с две теми: колко се закъснява и как някой друг е обрал хората по маршрута. На цената от левче-кефче хората получаваха уникалния шанс да се превъплътят в чували с картофи, а ограниченият брой седящи места никога не беше проблем – маршрутката се пълни, докато не започнат да стърчат крака през страничните прозорци. Сега хората ходят на йога, навремето маршрутките изпълняваха тази функция. От всички бляскави линии са останали само четири. От тези четири една заслужава специално внимание. Последният стожер на класическите маршрутни таксита, номер 27, без която жителите на Крива река и Дървеница явно не могат да оцелеят. Всеки, който изпитва носталгия по пътуването в поза „Г“, още може да си причини тази спортна емоция, при това на силно конкурентната цена от едва 150 сладки стотинки.

Секс, бутици и рокендрол.

Кратък вино наръчник от Оля Идва.

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.